А обикновените китайци искат това, което искаме и ние, мислеше си той — няма никаква разлика между тях и нас. Ние можем да работим всички за благото на всички. Може би ще успеем да помогнем на китайците да отхвърлят варварите на Манджурия. Всичко това ще стане възможно, след като бъде подписан мирен договор, а ние приемем китайското понятие за време и търпеливо започнем да се съобразяваме с техните закони. Времето не се измерва с дни или години, а с векове. Но докато чакаме, можем да търгуваме. Без търговия светът ще заприлича на това, което е бил преди години — ад, в който властва силната ръка и тежката бухалка. Слабите никога няма да наследят земята, но поне могат да бъдат защитени със закон, който да им осигури по-сносен живот.
След стоте удара знаменосецът изправи Тай-сен на крака. От лицето и врата му струеше обилно кръв, а сюртукът на гърба му беше разкъсан и окървавен. Тълпата го обсипа с викове и подигравки. Един от знаменосците удари по гонга, но никой не обърна внимание и той тръгна напред, като размахваше бухалката и раздаваше удари. Разнесоха се викове и тълпата отстъпи, отново смълчана.
Хопото направи повелителен жест с ръка към градината. Носилката бе вдигната и знаменосците тръгнаха напред, размахали бухалки, за да разчистят пътя си към търговците.
— Хайде! — обърна се Струан към Маус и Брок. — Останалите се пригответе за атака!
Той се втурна в градината навън, а Брок и Маус изтичаха подире му.
— Да не си се побъркал? — извика Брок.
— Не.
Наблюдаваха напрегнато как тълпата се раздели на две. Знаменосците се появиха на портата. Без да напуска стола, хопото се провикна важно от носилката. Маус преведе:
— Заповяда да вземем едно копие от указа, мистър Струан.
— Отговорете му, че не сме облечени в церемониалните си дрехи. Такова важно събитие е редно да бъде отбелязано тържествено, с подобаваща церемония.
Хопото беше озадачен. След миг заговори отново:
— Казва: „Варварите нямат никакви церемонии. Те не зачитат абсолютно нищо. Но Небесният син обещава прошка за всички, които се боят от него. Сутринта, в часа на змията, ще чакам да изпратите делегация в палата ми.“
— Кога, по дяволите, е това? — попита Брок.
— В седем часа — отговори Маус.
— Няма да завираме сами главите си в проклетата им примка.
Кажи му да се удави в лайната си — ядоса се Брок.
— Кажи му — поде Струан, — че нямаме право да се срещаме лично с височайшия хопо. Осемте правила повеляват това. Документите трябва да получим чрез Ко-хонга тук, в Селцето. Часът на змията не ни оставя достатъчно време.
Той погледна към небето, което вече розовееше, и попита:
— Кога се пада единайсет часът вечерта?
— В часа на плъха — отговори Маус.
— Тогава кажи му, че ще очакваме да получим документа от Ко-хонга тук, на това място, в часа на плъха, с подобаваща церемония.
Утре вечерта.
— Подобаваща церемония — чудесно, Дърк! Разполагаме с достатъчно време да им приготвим кърваво угощение!
Маус слушаше внимателно хопото.
— Казва, че Ко-хонгът ще предаде указа днес в часа на змията — значи седем часа сутринта. А всички варвари ще напуснат Селцето в часа на овцата — един часа следобед — още днес.
— Кажи му, че един часът следобед не ни оставя никакво време. Утре в часа на овцата.
— Той настоява да опразним Селцето днес в три часа следобед — в часа на маймуната, — а дотогава няма да ни закачат и ще можем да заминем невредими.
— Настоявай — утре, в часа на маймуната.
Хопото каза нещо в отговор и после излая една заповед към знаменосците. Вдигнаха носилката и процесията отново потегли.
— Нарежда да заминем днес в часа на маймуната, значи в три часа следобед.
— Да върви по дяволите!
Струан побесня. Процесията се отправи към улица Хог. Един от знаменосците застави Тай-сен да върви след носилката и всеки път когато той се спъваше, го налагаше с бухалката. Към потока, идващ от площада, се присъединиха още знаменосци. Останалите се разделиха на две групи. Едната се приближи към фабриката и преграда пътя към улица Хог, а другата бе разположена да охранява откъм запад. Постройката бе заобиколена от всички страни.