— Защо настояваш да заминем по-късно? — попита Брок.
— Просто преговарям.
— Знаеш много добре, че след случая с Тай-сен хопото трепери за кожицата си. Наистина какво ли те кара да останеш още една нощ, а? И без това повечето от нас заминават днес да купуват земя. Какво ще кажеш?
„Господи Исусе!“ — изтръпна Струан при мисълта, че Брок е прав. Какво да направя, за да дочакам среброто?
— Какво ще кажеш? — повтори Брок.
— Няма причина.
— Не, има и още как — сопна се Брок и влезе във фабриката.
Точно в часа на змията на площада се изсипа ново попълнение от кохонгски търговци, съпроводени от петдесет знаменосци, биещи гонгове. Охраната ги пропусна и затвори редиците си след тях. Джин-куа отново отсъстваше, но синът му — видният кохонгски търговец Хау-куа — беше тук. Топчест мъж на средна възраст, винаги усмихнат. Но днес бе мрачен, облян в пот и толкова уплашен, че едва не изпусна императорския указ, навит здраво на руло и пристегнат с яркочервена панделка. Колегите му търговци изглеждаха също обезумели от ужас.
Облечени в най-хубавите си рединготи, с бели шалчета и цилиндри, Струан и Брок бяха излезнали да ги посрещнат в градината. Струан бе гладко избръснат, а Брок бе сресал брадата си. В илиците им имаше забодени цветя. Знаеха, че тази церемония издига много авторитета им и намалява този на хопото.
— Така е — засмя се Брок дрезгаво. — Струан и аз ще получим скапания указ, но ако не се държим като тях, те могат да ни унищожат като мишки в капан, без да изчакат обещаното време. А, не, ще правим точно това, което ни каза Струан.
Пратениците спряха пред портата. Маус я отвори, а Струан и Брок пристъпиха към прага. Знаменосците се чумереха насреща им. Двамата мъже си мислеха мрачно за наградите, определени за главите им но външно не издаваха безпокойството си, защото знаеха, зад гърба им от прозорците ги прикриват скрити оръжия, а гемията, закотвена в средата на реката, е насочила към тях оръдие. Главният знаменосец размаха бухалката и заговори разпалено.
— Заповядва ни да излезем и да получим указа — преведе Маус.
Струан само повдигна шапката си и като зае още по-твърда поза, протегна напред ръка.
— Хопото нареди да ни предадете указа. Предайте го!
Ръката му остана протегната. Маус преведе думите му и след кратко напрегнато мълчание знаменосецът изкряска нещо. Тутакси Хау-куа се приближи бързо и подаде на Струан навитото руло.
Струан, Брок и Маус веднага свалиха шапките си и викнаха с всички сили: „Бог да пази кралицата!“ При този сигнал Горт запали фишеците и ги хвърли във водата. Кохонгските търговци отскочиха назад, а знаменосците изтеглиха лъковете и сабите си. Но Струан и Брок останаха невъзмутимо на местата си с тържествени лица и високо вдигнати шапки.
Фишеците изпълниха градината с пушек. Когато експлозиите престанаха, Маус, Струан и Брок извикаха за ужас на кохонгските търговци: „Бог да убие манджурите!“ — а от фабриките долетяха три ответни възгласа ура. Главният знаменосец нададе заплашителен крясък и пристъпи напред към Маус.
— Той пита, тай-пан, какво означава това.
— Отговори му с думите, които ти казах.
Струан улови погледа на Хау-куа и му смигна тайно, понеже знаеше ненавистта му към манджурите.
Маус заговори на ясен и звънлив мандарински език.
— Така правим винаги при важен случай. Не всеки ден имаме честта да получим такъв ценен документ.
Знаменосецът изпсува и после нареди на Ко-хонга да се оттегли. Кортежът тръгна и напрежението спадна.
Брок се разсмя и смехът му се предаде на хората във фабриката, а оттам отекна до другия край на площада, където се намираше другата фабрика — на американците. Спуснаха от един прозорец знаме и го развяха смело.
— Не е зле да се приготвим за тръгване — заяви Брок. — Това до тук беше добре.
Струан не отговори. Хвърли указа на Маус.
— Преведи го съвсем точно, Волфганг — нареди той и се върна в стаята си.
Когато той влезе, А Гип се поклони и се зае отново с тенджерите. Мей-мей беше вече облечена и лежеше в леглото.
— Какво се е случило, Мей-мей?
Тя го изгледа гневно и му обърна гръб, като повдигна робата си и му показа посинелите си бедра.