Китаецът забеляза малките крачета на Мей-мей и присви очи. Скрито под ниско прихлупената сампанска шапка, лицето й не се виждаше. Струан не хареса колебанието на Уанг и начина, по който я огледа.
— Потегляй! — повтори рязко той и сви юмруци.
Уанг изграчи някаква заповед. Въжетата бяха освободени и гемията се отдели плавно от пристана. Струан поведе Мей-мей и А Гип по мостика към долната палуба. После зави към главната каюта, където откри петима китайци. Подкани ги със знак да излязат оттам. Те станаха неохотно и напуснаха стаята, като не пропуснаха да огледат Мей-мей от главата до петите, при което също забелязаха малките й стъпала.
Каютата беше малка, с четири койки, грубо скована маса и пейки. Миришеше на коноп и развалена риба. Застанал до вратата на каютата, Уанг беше вперил поглед в Мей-мей.
— Мога взема кау чило? Какво каже кан?
Струан не го удостои с внимание.
— Мей-мей, затвори врата, айейа? Само отваряш врата мое чук-чук, разбира?
— Разбира, маса.
Струан излезе в коридора и повика Уанг навън. Чу как залостиха след него вратата и чак тогава каза:
— Заведи мене в трюм!
Китаецът го заведе в трюма. Четирийсет сандъка бяха подредени чинно в две редици до стената с широк проход по средата.
— Какво има в сандък, айейа? — попита Струан.
Уанг го погледна учудено.
— Какво говори, айейа? Всичко, кое маса Джин-куа каже.
— Колко човек знае?
— Само мен! Всички зная, айейа! — Уанг прокара пръст по гърлото си.
Струан изръмжа:
— Пази врата!
После извади напосоки един сандък и изкърти капака му с лост. Вторачи се в среброто и вдигна един от най-горните късове. Усети напрегнатия поглед на Уанг и това усили напрежението му. Постави слитъка обратно и затвори капака.
— Какво каже за кау чило, айейа? — отново повтори въпроса си.
— Кау чило мой. Точка!
Струан се увери, че капакът отново е здраво затворен. Уанг втъкна палци в дрипавите си панталони.
— Чоу? Кан?
— Кан.
Струан се качи на палубата да провери такелажа и платната.
На носовата част и на кърмата имаше по един четири фунтов топ. И двата топа бяха заредени и готови за стрелба, а бурето — пълно догоре със сух барут. До него имаше подредени гюллета. Той заповяда на Уанг да събере екипажа и вдигна от земята един кнехт. Оказа се, че в лорчата има осем моряци.
— Слушай — обърна се той към Уанг, — всички ножове, всички бум-бум на палуба бързо-бързо.
— Айейа, не може — възпротиви се Уанг. — Много пират в река. Много.
Юмрукът на Струан се стовари върху врата му и го запрати към планшира. Моряците зашумяха гневно, готови да се нахвърлят върху чужденеца, но ги спря заплашително вдигнатият предмет.
— Всички ножове, всички бум-бум на палубата, бързо-бързо! — Гласът на Струан бе стоманен.
Уанг се надигна тежко и промърмори нещо на кантонски. Последва злобно мълчание, след което той хвърли ножа на палубата и останалите го последваха неохотно. Струан заповяда на Уанг да събере и да завърже всички ножове в парче брезент, което се валяше в краката им. После нареди на моряците да се обърнат с гръб и ги претърси. В третия от тях откри малък пистолет, взе го и стовари дръжката върху главата на виновния. Тутакси още четири ножа издрънчаха по палубата. С крайчеца на окото си зърна как Уанг хвърли зад борда бойна секира.
След като претърси хората, Струан им нареди да останат на палубата, а сам взе оръжията със себе си и отиде да огледа останалата част на кораба. Долу не се криеше никой. Зад някакви сандъци откри таен склад с четири мускета, шест саби, четири лъка и стрели и три бойни железа. Взе ги и ги отнесе в каютата си.
— Айейа, Мей-мей, ти чуваш какво горе кан? — попита той тихо.
— Да — пошепна тя в отговор. — Ти казваш ние можем да говорим безопасно английски пред А Гип. Сега не искаш говориш?
— Забравих. Просто навик. Всичко е наред, момиче.
— Защо ударил Уанг? Той нали довереник на Джин-куа?
— Товарът е магнитната стрелка на нашето пътуване.
— Магнитната стрелка?
— Магнит. Стрелката на компаса.
— О, разбирам.
Мей-мей беше седнала на койката и бърчеше нос от вонята на гниещата риба.
— Аз много лошо, ако остана тук. Мога да отида на палуба?
— Почакай, докато се отдалечим от Кантон. Тук си в много по-голяма безопасност.