Единствената причина да свика съвещание на старшите служители беше не да се осведоми относно разумни планове за самозащита или средства за предпазване на Овари, а да ги извести за него. Щом разбраха решимостта на Нобунага, много от военачалниците сами се одързостиха и се върнаха окуражени по крепостите си.
След това Кийосу стана все така мирен като обикновено и броят на войниците там не нарасна забележимо. Както обаче можеше да се очаква, тази нощ Нобунага се буди безброй пъти, за да чете известията на пратените на фронта хора.
И на следващата вечер, веднага щом привърши с оскъдната си вечеря, Нобунага отиде в главната зала, за да обсъди с останалите бойното положение. Военачалниците, които още не си бяха тръгнали, постоянно пребиваваха край него. Никой не бе спал достатъчно и по бледите им черти се четеше решимост. Служителите, които не вземаха участие в обсъждането, се тълпяха в съседната стая и тази до нея. Хора като Токичиро бяха надалеч, седнали някъде през няколко на брой стаи. От две вечери, тази и предишната, бяха разтревожени и мълчаливи, сякаш с постоянно затаен дъх. И трябва много от мъжете тази вечер да са гледали към лампите и останалите наоколо си с мисълта: „Все едно сме при мъртвец.“
Сред всичко това от време на време се долавяше смях. Той идваше само от Нобунага. Тези, които седяха надалеч, не знаеха повода за този смях, но го чуваха отново и отново, през две-три стаи.
Изведнъж надолу по коридора се разнесоха стъпките на бягащ вестоносец. Шибата Кацуие, който трябваше да прочете на Нобунага съобщението, пребледня, преди да успее да изрече думите.
— Господарю!
— Какво има?
— Четвъртото от сутринта известие тъкмо пристигна от крепостта Маруне.
Нобунага премести пред него облегалката си.
— И какво?
— Изглежда, тази вечер Имагава ще настъпят към Куцукаке.
— Така ли?
Това бе всичко, което каза Нобунага, вперил очи в резбованата греда над вратата на залата.
Дори и той изглеждаше объркан. Макар напоследък тези мъже да бяха започнали да се уповават на упоритостта на Нобунага, не можеха да не се чувстват загубени. Куцукаке и Маруне бяха в границите на владенията на рода Ода. Ако тази редица от разпръснати, но извънредно важни укрепления е разбита, равнината на Овари оставаше почти съвсем без защита и пътят към крепостта Кийосу можеше с едно бързо настъпление да бъде изминат.
— Какво ще правите? — попита Кацуие, сякаш не можеше повече да издържа мълчанието. — Чухме, че войската на Имагава може би наброява дори четирийсет хиляди. Нашите сили са по-малко от четири хиляди. В крепостта Маруне има най-много седемстотин мъже. Дори и челният отряд на Имагава под началството на Токугава Иеясу от Микава да наброява само две хиляди и петстотин, Маруне е като самотен кораб, подхвърлян от високите вълни.
— Кацуие, Кацуие!
— Не можем да задържим Маруне и Вашидзу до сутринта…
— Кацуие! Глух ли си? За какво дърдориш? Няма да спечелим нищо, като повтаряме очевидното.
— Но…
Кацуие тъкмо заговори и бе прекъснат от тежките стъпки на още един вестоносец. Мъжът наперено се обади от входа на съседната стая.
— Има спешни новини от двете крепости Накаджима и Дзеншоджи.
Известията от хора на бойната линия, решили славно да умрат в битката, винаги бяха пълни с тържественост, а тези, които току-що пристигнаха от двете крепости, не се различаваха от останалите. И двете започваха: „Това навярно е последната вест, която успяваме да пратим в крепостта Кийосу…“
Последните две съобщения съдържаха едни и същи сведения за разположението на вражеските сили и двете предвиждаха на следващия ден нападение.
— Прочети отново онова място за разположението на вражеските отряди — нареди Нобунага на Кацуие и се облегна напред.
Онзи повторно прочете подредената по точки част от посланието, не само на Нобунага, а и на всички, които седяха в редица в залата.
— Вражеските сили, които приближават крепостта Маруне — около две хиляди и петстотин души. Вражеските сили, които приближават крепостта Вашидзу — около две хиляди души. Странични подкрепления — три хиляди души. Главният отряд, който настъпва към Кийосу — приблизително шест хиляди души. Ядрото на войската на Имагава — около пет хиляди души — като продължи с четенето, накрая Кацуие добави, че освен видното от тези цифри, неясно колко на брой малки вражески отряди се придвижват под прикритие. Докато Нобунага и всички останали го слушаха, той нави свитъка и го остави пред господаря си.
Ще се бият до самия край. Посоката е предрешена. Нямаше вече място за спорове. За всички им обаче бе свръхмъчително да стоят бездейни и да не правят нищо. Нито Вашидзу, нито Маруне или Дзеншоджи бяха някъде далеч. Стига да позагрееш коня си с камшика и бързо ще пристигнеш на кое да е от тези места. Почти виждаха с очите си как огромната войска на Имагава от четиридесет хиляди души приближава като прилив. Почти ги чуваха.