— Тоя песоглавец ли?
— Да, точно така. Този човек може един ден да раздвижи цялата страна. Ако не беше се родил в тази Империя на изгряващото слънце, може би щеше да стане цар.
— Какво говорите?
— Помислих си, че няма да приемете неговата молба на сериозно и ви казвам това, преди да сте решили. Оставете настрана предвзетите си мнения. Когато гледате един човек, гледайте го със сърцето, а не с ума си. Ако този човек си тръгне днес с вашия отказ, ще съжалявате за това сто години напред.
— Как можете да говорите така за човек, когото дори не сте срещали преди?
— Не говоря това, просто защото съм го погледнал в лицето. Изненадан бях, когато чух неговите обяснения за пътя на справедливостта и правдата. А отказът му да се поддаде на вашите подигравки и заплахи, като ви се противопоставяше с искреност и доверие, го разкриват като страстен, правдив човек. Без съмнение вярвам, че един ден той ще бъде мъж с голяма слава.
Короку незабавно се просна по очи пред Екей и с твърд глас каза:
— Смирено се покорявам на вашите думи. Съвсем искрено, като сравня собствения си характер, с неговия, то моят явно стои по-долу. Ще отхвърля своята дребнава себичност и веднага ще му дам положителен отговор. Извънредно съм ви благодарен за съвета.
Излезе с блеснали очи, сякаш сам бе станал свидетел на раждането на нова епоха.
Часове след пристигането на Токичиро в Хачисука, двама конници бързо препуснаха през нощта към Кийосу. Засега никой не знаеше, че това са Короку и Токичиро. По-късно същата нощ Нобунага разговаря с двамата мъже в една малка стая на крепостта. Тайната им беседа продължи няколко часа. Само малцина избрани, в това число и Тендзо, знаеха причината за тяхното посещение.
На следващия ден Короку свика военен съвет. Всички които отвърнаха на призива му, бяха ронини. Короку ги водеше от много години и те признаваха властта му по същия начин, по който големите областни господари се покоряват на заповедите на шогуна. Всеки от главатарите стоеше в собственото си село или планинска твърдина начело на шайка воини и очакваше деня, когато ще има нужда от него. Всички до един бяха изненадани от присъствието на Ватанабе Тендзо от Микурия, който преди десет години се разбунтува против техния предводител.
Щом мъжете насядаха по местата си, Короку ги извести за своето решение да изостави съюза с рода Сайто и да прехвърли верността си към Ода. Същевременно изясни обстоятелствата около завръщането на неговия племенник. В края на обръщението каза:
— Допускам, че някои от вас не ще са съгласни с това, а други може да са тясно свързани със Сайто. Няма да ви насилвам. Можете без колебание да си тръгнете и няма да се сърдя на никого, който се пренесе отвъд границата с Мино.
Никой обаче не стана да си върви. Всъщност, никой не показа какво изпитва в действителност. В тази минута Токичиро помоли Короку за разрешение и заговори пред хората.
— Получих от господаря Нобунага нареждане да построя крепост в Суномата. Допускам че досега всеки от вас е живял по своя воля, но обитавали ли сте някога крепост? Светът се променя. Планините и долините, където можете да живеете на свобода, изчезват. Ако не бе така, нямаше да има напредък. Били сте в състояние да живеете като ронини, понеже шогунът е безсилен. Но мислите ли, че шогунатът ще успее да преживее още дълго? Страната ни се променя и изгрява нова епоха. Вече няма да живеем заради нас самите, а по-скоро за децата и внуците си. Имате възможността да си създадете собствени домове, да станете истински воини, които да следват истинския Път на самураите. Не оставяйте този миг да отмине покрай нас.
Щом свърши, цялата стая замлъкна. Нямаше обаче следи на недоволство. Тези мъже, които обикновено живееха без да се замислят много за бъдещето, разсъждаваха сега върху неговите думи.
Един от тях наруши тишината:
— Аз не възразявам.
Последван бе от другите, които дадоха същия отговор и така всички гласове в стаята се обадиха в израз на съгласие. Знаеха, че като се обвързват с Ода, залагат живота си и яростна решимост гореше в очите им.
Шум от отсичаща дърво брадва… после плясък, докато дървото се сгромолясва в река Кисо. Свързват трупите на сал и ги пускат по течението, което отива надолу да срещне водите на Иби и Ябу, които идват от север и запад и накрая стига до широка наносна ивица, осеяна с водни пътища — Суномата. Границата между Мино и Овари. Мястото за крепостта, на което Сакума Нобумори, Шибата Кацуие и Ода Кагею се сблъскаха с един и същ неуспех.
— Що за глупаво пилеене на време! Все едно, че са потопени в каменен кораб на дъното на морето!