Отрядите му бяха с опит в нощните нападения и преминаването на реки. Както и преди, сега те обкръжиха Суномата посред нощ с намерение изненадващо да я превземат.
Този път обаче ги посрещнаха доста по-иначе. Токичиро и неговите ронини бяха готови и ги очакваха. Построиха тази крепост с кръв и въодушевление. Нима Сайто мислят, че ще се откажат от нея? Ронините се сражаваха по съвсем неочакван начин. За разлика от войниците на Нобумори и Кацуие, тези мъже бяха като вълци. Докато траеше битката, лодките на отрядите от Мино бяха залети с масло и подпалени. Щом Фува разбра, че хората му не са в изгодно положение, даде заповед за оттегляне. Но докато изкара думите от прегракналото си гърло, вече бе твърде късно.
Подгонени от каменните стени на крепостта към речния бряг, войниците от Мино едва спасиха живота си и оставиха почти хиляда убити. Голям брой от тези, чиито салове бяха разрушени, се принудиха да побегнат нагоре или надолу покрай брега, но хората от Хачисука нямаха намерение да ги оставят да се измъкнат. Как можеха отрядите от Мино да избягат от ронините, които бяха в тази неравна местност като у дома си?
За тази нощ нападението спря. Фува удвои своите сили и повторно нападна Суномата. Наносната ивица и реката се обагриха в червено от кръвта. Но с изгрева на слънцето защитниците подеха победна песен.
— Тази сутрин закуската ще ни е още по-сладка!
Фува бе обзет от отчаяние и в очакване на тазвечерната буря замисляше последното си решително нападение. Отрядите на Сайто нападнаха и от двете посоки. Войниците на Осава Джиродзаемон горе в крепостта Унума бяха единствените, които не се отзоваха на призива за общо настъпление. Битката бе толкова опустошителна, че дори ронините дадоха тази нощ тежки жертви сред буйните и мътни води на реката, но противникът трябваше да отпише сражението като пълна загуба.
На лов за тигъра
Тази година нямаше повече внезапни нападения откъм Мино. Междувременно Токичиро почти привърши с оставащите работи по вътрешността и външните укрепления на крепостта Суномата. Рано през първия месец на следващата година той, заедно с Короку, посети Нобунага, за да му предаде своите новогодишни поздравления и в същото време да му докладва.
В негово отсъствие бяха настъпили големи промени. Планът, който някога защитаваше, вече бе възприет — отказваха се от лошо разположената по отношение на местността и водоснабдяването крепост Кийосу, и Нобунага местеше седалището си на връх Комаки. Хората от града също се пренасяха, за да останат заедно със своя господар и изграждаха под новата крепост цветущ град.
Нобунага прие Токичиро в своето ново жилище с думите:
— Дал съм обещание. Ще се преместиш да живееш в крепостта Суномата и отсега увеличавам дохода ти на петстотин кан.
Накрая, в извънредно добро настроение при една от срещите им, Нобунага даде на своя служител ново име — занапред Токичиро щеше да се казва Киношита Хидейоши.
— Ако успееш да я построиш, крепостта е твоя — бе първоначалното обещание на Нобунага, но когато Хидейоши се върна да доложи за привършването на строежа, той каза само: „Ще се преместиш да живееш там“ и не спомена нищо за собственост.
Беше почти все същото, но Хидейоши сметна това за признак, че още не е доказал способностите си да ръководи крепост. Той заключаваше за това от дадената на Короку заповед (самият Короку по негова собствена препоръка наскоро бе станал служител на рода Ода) да постъпи на служба в Суномата като помощник на Хидейоши. Наместо да се разсърди на господаря си за тези негови постъпки, той обаче просто заяви:
— С всичкото си смирение, господарю, вместо петстотинте кан земя, които ми предлагате, бих поискал вашето позволение да извоювам същото количество земя от Мино.
След като получи разрешението на Нобунага, на седмия ден от Новата година той се върна в Суномата.
— Построихме тази крепост, без да пожертваме дори един от служителите на Негово Височество и без да употребим нито едно дърво или камък от владенията на Негово Височество. Сигурно е, можем да си вземем и земята от врага и така да живеем от доходи свише. Как мислиш, Хикоемон?
Короку се бе отказал от древното си име и от Нова година го промени на Хикоемон.
— Би било интересно — отвърна той.
Вече бе изцяло предан на Хидейоши. Държеше се, сякаш е негов служител и забрави всичко за предишните им отношения.
Щом се предостави възможност, Хидейоши прати войници и нападна близките околности. Естествено, земите, които взимаше под своя власт бяха по-рано част от Мино. Земята, която му предложи Нобунага, бе на стойност петстотин кан, ала тази, която завладя, беше на повече от хиляда.