Хидейоши не можа да довърши думите си, сякаш бяха заседнали в гърлото му. Дори Осава бе разстроен, но погледна Хидейоши право в очите, като го подканваше да довърши докрай изречението.
— Трудно е да се каже, но това бе заповед на Негово Височество и аз бих искал да я чуете. Беше ми наредено от него да ви върна в Комаки, да ви заключа в крепостта и да ви убия. Той сметна това за много добра възможност, каквато не трябва да се пропуска.
Щом Осава се озърна, осъзна, че не е придружен от нито един войник и се намира във вътрешността на вражеска крепост. И колкото и безстрашен да бе, космите по врата му настръхнаха.
Хидейоши продължи:
— Що се отнася до мен обаче, ако се подчиня на заповедта на Негово Височество, ще наруша клетвата, която вече съм ви дал и така ще потъпча самурайската чест. Не мога да направя това. Но в същото време, при условие, че се смятам нелишен от чувство за служителски дълг, значи да обърна гръб на заповедите на моя господар. Стигнал съм такова място, откъдето няма път нито напред, нито за отстъпление. Ето защо на връщане от Комаки бях отчаян и тъжен, което предполагам е събудило у вас известни подозрения. Но моля ви, оставете съмненията си настрана. Сега вече решението е готово в ума ми.
— Какво имате предвид? Какво се каните да направите?
— Като се изкормя сам, мисля, че бих могъл да се извини и на вас, и на господаря Нобунага. Друг начин няма. Да изпием една чаша за сбогом, генерале. След това ще се примиря със съдбата си. Давам ви залог, че никой няма да вдигне ръка върху вас. Можете да се измъкнете оттук под прикритието на нощта. Не се тревожете за мен, нека само вашето сърце да бъде спокойно!
Осава мълчаливо изслуша всичко, казано от Хидейоши, но очите му се напълниха със сълзи. В противоположност на свирепостта, която бе донесла прозвището му, това бяха сълзи, по-различни от тези на простите хора — явно бе, че той е човек със силно добродетелно чувство.
— Ваш длъжник съм — подсмръкна той и избърса очите си. Нима това бе пълководецът, сражавал се в безброй битки? — Но чуйте, господарю Хидейоши. Би било непростимо за вас да си направите сепуку.
— Но ако не го сторя, няма да имам думи за извинение пред вас или пред Негово Височество.
— Не, без значение какво говорите, в това да си разрежете стомаха, за да ми помогнете, няма нищо добро. Моята самурайска чест няма да позволи такова нещо.
— Аз бях този, който ви обясни как стоят нещата и ви покани тук. Аз също сбърках относно това какво мисли Негово Височество. За да се извиня и на вас, и на господаря си, подхожда единствено аз да съм този, който да изплати престъплението с цената на собствения си живот. Моля ви, не се опитвайте да ме спирате.
— Без значение що за грешка твърдите, че сте допуснали, аз също нося вина. Това не заслужава да бъде заплатено с вашето самоубийство. Наместо това нека ви предложа главата си като благодарност за вашето доверие. Отнесете я обратно на връх Комаки — и Осава почна да вади сабята си.
Потресен, Хидейоши го сграбчи за ръката.
— Какво правите?
— Пуснете ръката ми.
— Няма. Нищо не би ми причинило повече мъка от това да ви оставя да си направите сепуку.
— Разбирам ви. Затова и ви предлагам главата си. Ако бяхте замислили някоя предателска уловка, бих могъл да ви покажа едно истинско бягство, дори и за това да трябваше да издигна планина от трупове. Вашият самурайски дух обаче ме трогна.
— Но почакайте. Помислете поне за миг. Много необичайно изглежда това, че и двамата се караме кой да умре. Щом ми се доверявате до такава степен, генерал Осава, то аз съм намислил нещо, което ще позволи и на двама ни да живеем и да запазим войнската си чест. Но имате ли още кураж повторно да подпомогнете рода Ода?
— Повторно ли?
— В крайна сметка съмненията на Нобунага се основават на неговото високо мнение за вас. Значи в този момент, ако можете да сторите нещо, което наистина да засвидетелства вашата подкрепа за Ода, съмненията му ще се разсеят.
Тази нощ Осава напусна крепостта Суномата и се отправи в неизвестна посока. Какъв бе замисълът, който му разкри Хидейоши? Нямаше причина никой да знае това, по по-късно естеството му стана очевидно за всички. Някой говори с Ийо, Андо и Уджиие — Тримата от Мино, самата основа на могъществото на Сайто — и им предложи наведнъж да се закълнат във вярност на Ода. Човекът, който ги убеди така красноречиво и посредством чието посредничество бяха въведени в рода, не бе никой друг, а Осава Джиродзаемон.