Хидейоши, разбира се, не си направи сепуку. Осава се справи отлично и без дори да напуска своята крепост, Нобунага прибави към съюзниците си четирима прочути пълководци. Това неговата мъдрост ли бе или геният на Хидейоши? Между господар и служител сякаш се бе разиграла тънка игра и никой не можеше да каже със сигурност чий ум всъщност е надделял.
Нобунага бе нетърпелив. Пожертва много за постройката на крепостта в Суномата и тя отне доста време, така че, естествено, изпитваше разочарование.
„За да отмъстя името на моя покоен тъст, ще сразя този безчестен род и ще освободя хората, които се задъхват под неговата зла власт.“ Така обяви той причината за нападението, за да бъде войната приемлива за хората, но с течение на времето тези думи от само себе си почнаха да губят своята сила. Съществуваше също възможността Токугава от Микава да поставят под въпрос неговите способности и той почти усещаше как техните погледи се впиват в тила му.
Действителната сила на Ода бе под съмнение и съюзът им с Токугава — наистина застрашен. Въпреки това Нобунага чувстваше нетърпение. Наистина, бе привлякъл в своя лагер Осава и Тримата от Мино, но това само по себе си не му донесе никакви победи.
Това което искаше, бе да завладее Мино с един-единствен удар. Изглежда че след Окехадзама вярата на Нобунага в „единствения удар“ бе станала много по-силна от по-рано. Ето защо при редица случаи хора като Хидейоши изразяваха известно несъгласие.
На събранието за обсъждане завоюването на Мино през идващото лято Хидейоши през цялото време мълчаливо стоеше на най-скромното място. Когато го попитаха за неговото мнение, той отговори:
— Мисля, че времето може би още не е подходящо.
Този отговор никак не се понрави на Нобунага, който, почти все едно че се кара, попита:
— Не беше ли ти този, който каза, че ако Унумския тигър доведе Тримата на наша страна, Мино ще се сгромоляса от само себе си, без да има нужда ние да излизаме от крепостта?
— Моля да ме извините, господарю, но Мино поне десет пъти надвишава по сила и богатство Овари.
— Първо каза, че имали прекалено много надарени мъже, а сега се боиш от богатството и силата им. Щом е тъй, кога точно да се наемем да ги нападнем?
Нобунага вече не поиска мнението на Хидейоши за нищо. Съветът продължи хода си. Решено бе през лятото от връх Комаки за Мино да потегли голяма войска, която да използва Суномата като своя предна опора.
Сражението за прекосяване на реката към вражеските земи продължи повече от месец. През цялото време връщаха обратно голям брой ранени. Никога нямаше каквито и да било известия за победа. Уморената от битки войска просто се оттегляше в пълно мълчание — и войниците, както и пълководците им стискаха устни и мрачно вървяха назад.
Щом останалите в крепостта мъже ги попитаха как е протекло сражението, всички сведоха поглед и тъжно поклатиха глави. Оттогава насетне Нобунага също мълчеше. Изглежда научи, че не всяка битка се води като Окехадзама. Крепостта Комаки сега бе утихнала и я посещаваха единствено самотните есенни ветрове откъм реката.
Внезапно Хикоемон получи повикване от господаря си.
— Допускам, че между някогашните ти ронини трябва да има много, родени в други област, доста от които — в Мино — започна Хидейоши.
— Да, има.
— Мислиш ли, че някои може да са родом от Фува?
— Ще попитам.
— Хубаво. Ако успееш да намериш някой, ще го доведеш ли тук?
Не след дълго Хачисука Хикоемон доведе един от своите бивши ронини на име Сая Куваджу навън в градината, където чакаше Хидейоши. На вид беше силен мъж на около тридесет години.
— Ти ли си Сая? — попита Хидейоши.
— Да, господарю.
— И си от Фува в Мино, така ли?
— От едно село на име Таруи.
— Е, допускам, че доста добре познаваш околността.
— Живях там до двадесетата си година и я познавам малко.
— Имаш ли там някакви роднини?
— По-малката ми сестра.
— А тя с какво се занимава?
— Омъжи се в едно семейство на местни земеделци и допускам, че вече си има деца.
— Не би ли искал да се върнеш там? Поне веднъж?
— Никога не си бях мислил за това. Навярно ако сестра ми чуе, че нейният брат ронин се връща у дома, ще се почувства много неудобно от семейството на мъжа си и от останалото село.
— Но това е било преди. Сега си служител в крепостта Суномата и уважаван самурай. В това няма нищо лошо, нали?
— Фува обаче е ключова околност в западно Мино. Какво ще правя на вражеска земя?
Хидейоши кимна няколко пъти в знак на съгласие с очевидното и сякаш опитваше да вземе решение за нещо.
— Бих искал да дойдеш с мене. Ще се предрешим, така че да не привличаме внимание. Преди смрачаване бъди при градинската порта.