Когато пред крепостта се биеха, войниците в тила долавяха шума от пушечни изстрели, който идеше от посока на виещата се към предната порта пътечка. Малцината, които охраняваха тила, обаче си мислеха, че до самия край няма да вземат участие в сраженията.
— Наистина доста им идва на онези отпред — обади се самодоволно един от войниците.
Докато ядяха дажбите си, те наблюдаваха Хидейоши и неговите хора и накрая взеха да се изпълват с подозрение.
— Кои са тези?
— За онези мъже там ли говориш?
— А-ха. Нещо малко странно е как се мотаят наоколо, не намираш ли? Гледат към наблюдателницата до дървената ограда.
— Сигурно идват от мястото на боя.
— Но кои са?
— Трудно е да кажеш, когато са с доспехи.
— Хей! Единият излезе с горяща главня от кухнята! Какво мислите, че ще прави с нея?
Докато гледаха с клечки за ядене в ръцете, мъжът с главнята се затича в склада за гориво и запали купчините дърва. Останалите го последваха с факли, които хвърляха в другите постройки.
— Врагът е! — извикаха стражите.
Хидейоши и Хикоемон се обърнаха към тях и се изсмяха.
Как падна толкова лесно тази непристъпна на вид твърдина? Първо избухването на пожара в тила хвърли в объркване вътрешността на укреплението. После виковете на Хидейоши и неговите хора всяха паника сред защитниците и те почнаха да се бият помежду си, мислейки, че сред тях трябва да има изменници. Най-важна роля за поражението им обаче, както се разбра едва по-късно, бе изиграл нечий съвет.
Преди няколко дни умопомраченият Тацуоки беше довел като заложници в крепостта жените и децата на биещите се навън войници, както и семействата на богати градски жители, за да не се предадат отрядите му на врага.
Човекът, замислил този ход, обаче не бе друг, а Ийо, един от Тримата от Мино, който вече се беше съюзил с Хидейоши. Тази „хитрост“ значи не бе нищо повече от тайна уловка. Поради това по време на нападението в крепостта цареше ужасен безпорядък и защитниците не бяха в състояние да окажат на нападателите пълна съпротива. Най-сетне, в самия разгар на безредието, Нобунага, който все търсеше сгоден случай, прати на Тацуоки писмо:
Днес твоят безнравствен род е обгърнат от пламъците на божественото възмездие и скоро ще бъде сразен от войниците ми. Хората от тази област дирят признак за дъжда, който да угаси сегашните пожари и от града под крепостта вече се носят радостни викове. Племенник си на моята съпруга. Дълги години се смилявах над твоята страхливост и безразсъдство и сега не бих могъл да те предам на меча. Наместо това с радост ще ти пощадя живота и ще ти осигуря добро съществуване. Искаш ли да живееш, то предай се и бързо прати вестоносец в стана ми.
Веднага щом Тацуоки прочете писмото, той нареди на хората си да се предадат и заедно с членовете на своето семейство напусна крепостта, придружаван само от тридесет служители. Като прибави към тях свои собствени войници за свита, Нобунага прати Тацуоки в изгнание в Кайсей, но обеща да даде малко земя на по-младия му брат Шингуро, за да не загине родът Сайто. С обединяването на Овари и Мино стойността на владенията на Нобунага нарасна на един милион и двеста хиляди крини ориз. Той за трети път премести своята крепост, от връх Комаки в Инабаяма, която прекръсти на Гифу — по името на рожденото място на китайската династия Джоу.
„Бъди добър със съседа си“
Сега градът под крепостта Кийосу бе опустял. Имаше само няколко дюкяна и жилища на самураи. При все това през самото запустение се четеше радостта от отхвърлянето на една стара кожа. Такова е началото на всичко живо — веднъж изпълнила предназначението си, утробата е принудена да се примири със своето разложение и отмиране. И по същия начин за всекиго бе радост, че Нобунага няма вечно да е пленник на своя роден град, дори това и да значеше за града упадък.
И тук една раждала някога жена сега остаряваше. Майката на Хидейоши. Тази година навършваше петдесет. Засега спокойно гледаше старините си и живееше със своята снаха Нене в тяхната къща в самурайския квартал на Кийосу. До преди две-три години обаче бе земеделка и ставите на попуканите й от пръстта ръце още бяха отекли. Родила беше четири деца и много от зъбите й липсваха. Косата й обаче още не бе изцяло бяла.
Едно от писмата, които Хидейоши й писа от бойното поле, даваше представа за всички останали: