През следващия месец, след като майката и съпругата на Хидейоши се преместиха в Суномата, ги последваха двадесет и девет годишната му сестра Оцуми, двадесет и три годишният му природен брат Кочику и двадесетгодишната му природена сестра.
Оцуми още бе неомъжена. Отдавна Хидейоши беше обещал, че ако се грижи за майка им, той ще й намери съпруг. На следващата година Оцуми се омъжи в крепостта за един роднина на жената на Хидейоши.
— Всички са пораснали — каза Хидейоши на майка си, като гледаше доволството по лицето й. Това бе неговото щастие и големият му подтик за бъдещето.
Беше късна пролет. По облегалката, на която дремеше Нобунага, в изобилие падаше черешов цвят.
— А… точно така.
Като се сети за нещо, той нахвърли бързо една бележка и нареди на вестоносец да я отнесе до Суномата. Хидейоши стана господар на крепост и вече не бе подръка, за да отговаря винаги, когато го повика. Това изглежда правеше неговия господар малко самотен.
Вестоносецът на Нобунага прекоси река Кисо и на портите на крепостта предаде бележката на Хидейоши. И тук пролетта бе минала спокойно. Цветовете на планинската дива лоза се полюшваха в сянката на изкуственото хълмче в двора. Зад този хълм, на края на широката градина, имаше новопостроена зала и малка къща за Такенака Ханбей и Ою.
Залата бе една доджо, където служителите на Хидейоши можеха да се упражняват в бойните изкуства. Под ръководството на Такенака Ханбей сутрин те изучаваха тук китайските класици, а след обед се надпреварваха в умения за бой с копие и меч.
След това Ханбей до късно през нощта говореше за военните предписания на Сун Цу и Ву Чи. Той със страст се посвети на обучението на всички млади самураи, за да ги приучи към бойните навици и обичаи в крепостта — повечето от служителите на Хидейоши бяха диви ронини, които някога се числяха към отряда на Хикоемон.
Хидейоши знаеше, че трябва да работи постоянно за самоусъвършенстване, за да преодолее своите недостатъци и да увеличи способността си за самовглъбяване и бе решен, че от неговите самураи трябва да се изисква същото. Ако ще играе важна роля за в бъдеще, въоръжени само с груба сила служители няма да му бъдат от полза. Хидейоши много държеше на това. И така, освен че радушно прие Ханбей на служба, той му се поклони и като на учител и го смяташе за свой наставник във военната наука. Повери му също обучението на служителите си.
Военната дисциплина решително се подобри. Когато Ханбей говореше за Сун Цу или китайските класици, хора като Хикоемон можеше винаги да бъдат видени на издигнатото място за слушателите. Единствената пречка бе, че Ханбей не беше много издръжлив телесно. Заради това от време на време беседите биваха отлагани и служителите оставаха разочаровани. И днес той се бе пренапрегнал през деня и заяви, че отменя вечерните четения. С настъпването на нощта бързо нареди да затворят плъзгащите се врати на дома.
Макар сезонът да бе късна пролет, вечерният вятър от горното течение на река Кисо още повече простудяваше слабото телосложение на Ханбей.
— Постлала съм ти леглото вътре. Защо не спиш?
Ою остави до писалището някаква лечебна смес. Ханбей четеше — обичайното му занимание, когато имаше малко време за отдих.
— Не, не че толкова се чувствам зле. Отмених беседата, понеже мислех, че може да пристегне повикване от господаря Хидейоши. Наместо да ми оправяш леглото, подреди ми дрехите така, че ако дойде вест, да мога бързо да изляза.
— Това ли било? Съвет ли има в крепостта тази вечер?
— Нищо такова — Ханбей отпи от горещата отвара. — Преди малко, докато затваряше вратата, ти сама ми каза, че по реката е пресякла лодка със знаме на вестоносец от Гифу и че някой идва към крепостната порта.
— За това ли говориш?
— Ако вестоносецът идва при господаря Хидейоши, то не се знае колко далеч и докъде може да отведе цялата тази работа. Дори и да не бъда повикан, надали ще мога да си разхлабя пояса и да заспя.
— Началникът на тази крепост те почита като свой учител, а ти се прекланяш пред него като пред твой господар, тъй че надали знам чие уважение е по-голямо. Наистина ли си толкова решен да служиш на този човек?
Ханбей усмихнат затвори очи и обърна лице към тавана.
— Допускам, че най-сетне се е стигнало и дотам. За един е мъж е плашещо да има доверието на друг. Красотата на една жена никога не би могла да ме изкуши.
В мига, в който казваше това, от кулата пристигна вестоносец. Той донесе молбата на господаря, Ханбей бързо да дойде при него и си тръгна. След кратко време пред Хидейоши, който седеше сам в тих размисъл, се яви един оръженосец и обяви: