Вратата се плъзна настрани и една жена, по чиито дрехи и държание личеше, че не е прислужница, изискано му поднесе купичка чай. Без нито дума сложи купичката пред него и после се оттегли, като затвори плъзгащата се врата след себе си. Отново, ако гостът не беше важен, не биха му показали такава учтивост.
След няколко минути домакинът Йошинари влезе и ведно с поздрава се извини, че е накарал госта си да чака.
Боецът се премести от възглавницата в по-официално положение. Коленичи.
— Честта да разговарям с господин Йошинари ли имам? Боя се, че със своето неблагоразумие създадох малко неприятности на вашите хора. Идвам с тайно поръчение от рода Асакура в Ечидзен. Казвам се Акечи Мицухиде.
— Значи това сте вие. Надявам се, ще извините нелюбезността на подчинените ми. Аз самият бях изненадан от това, което чух преди малко и побързах да се срещна с вас.
— Не бях назовал името или родната си област. Та как узнахте кой съм?
— Казал сте нещо за определена дама — ваша племенница, допускам — която от известно време служи в дома на Негово Височество. Щом ми съобщиха това, предположих, че трябва да сте вие. Племенницата ви е, вярвам, дамата Хагиджи. Тя служи на съпругата на господаря Нобунага, откакто придружи Нейно Височество от Мино в Овари.
— Наистина! Впечатлен съм, че сте запознат с такива подробности.
— Това е просто работата ми. Ние по начало проучваме такива неща като родното място, произхода и роднините на всекиго — от висшите придворни дами до прислужниците.
— Това е съвсем разумно.
— Проучихме семейството, откъдето произхожда и дамата Хагиджи. По времето, когато умря господарят Досан, един от нейните чичовци избяга от Мино и изчезна. Тя винаги с тъга говорела с Нейно Височество за някой си Мицухиде от крепостта Акечи. Толкова успях да узная. После, щом моите подчинени ме осведомиха за възрастта и външния ви вид и ми казаха, че от половин ден сте обикаляли града под крепостта, свързах всичко това и допуснах, че сте вие.
— Трябва да ви поздравя за силата на мисълта ви — каза Мицухиде с усмивка на облекчение.
Йошинари грейна от задоволство. Сега той попита по-официално:
— Но каква работа ви води така надалеч от Ечидзен, господин Мицухиде?
Изражението на Мицухиде стана сериозно и той бързо снижи глас.
— Има ли друг някой тук? — погледна той към плъзгащата се врата.
— Няма нужда да се притеснявате. Отпратих прислугата. Човекът от другата страна на вратата е най-довереният ми служител. Освен един мъж, който стои на стража при входа на коридора, тук няма никого другиго.
— Работата е в това, че ми бяха поверени две писма за господаря Ода Нобунага — едното от шогуна Йошиаки и другото от господаря Хосокава Фуджитака.
— От шогуна!
— Това на всяка цена трябваше да остане скрито от рода Асакура, тъй че оставям на вас да си представите колко беше трудно да стигна дотук.
Предната година шогунът Йошитеру бе убит от заместника си Мийоши Нагайоши и от неговия служител Мацунага Хисахиде, който узурпира шогунската власт. Йошитеру имаше двама по-млади братя. По-големият от тях, игумен на будистки манастир, бе убит от метежниците. По-младият, Йошиаки, по това време монах в Нара, разбра в каква опасност се намира и избяга с помощта на Хосокава Фуджитака. За кратко време се кри в Оми, отказа се от свещеничеството и на двадесет и шест годишна възраст прие титлата на четиринадесети шогун.
След това „странстващият шогун“ се обърна към Вада, Сасаки и различни други родове за подкрепа. От самото начало намерението му беше да не живее от чужди подаяния. Замислил бе да разгроми убийците на брат си и да възобнови властта и влиянието на семейството. Търсеше помощ, като пращаше вести до далечни родове.
Тъй като Мийоши и Мацунага бяха завладели централната власт, това обаче бе голям въпрос, който засягаше цялата страна. Макар на име Йошиаки да беше шогун, той в действителност не бе нищо повече от безпаричен изгнаник. Нямаше средства, а още по-малко пък собствена войска. Нито пък беше особено обичан сред народа.
Мицухиде започна разказа си от пристигането на Йошиаки в крепостта на Асакура Йошикаге в Ечидзен. Тъкмо по това време на служба при Асакура имало един злощастник, който не бил допуснат за пълноправен служител на рода. Това бил той самият, Акечи Мицухиде. Тъкмо така Акечи за пръв път срещнал Хосокава Фуджитака.
— Историята е малко дълга — продължи Мицухиде, — но ако бъдете така добър да ме изслушате, ще ви помоля с подробности да я разкажете на господаря Нобунага. Разбира се, трябва да предам писмото на шогуна до господаря лично.