После, за да разясни собственото си положение, той заговори за събитията, откакто е напуснал крепостта Акечи и от Мино избягал в Ечидзен. Повече от десет години Мицухиде вкусвал от несгодите на този свят. По природа човек на знанията, той лесно бивал привличан от книгите и учението. Благодарен е за претърпените неуспехи. Времето на странстванията му, отрязъкът на неговите изпитания, със сигурност е било дълго. Крепостта Акечи била разрушена през време на междуособната война в Мино и в Ечидзен избягали само той и братовчедът му Мицухару. В годините, откакто се изгуби от поглед, Мицухиде живял като ронин и си изкарвал оскъдна прехрана с учене на селските деца на четмо и писмо.
Единственото му желание било да намери един добър господар, комуто да служи и добра възможност за това. Докато търсел начин да се издигне в света, Мицухиде изучил бойните изкуства, стопанското дело и с вещо око — крепостите на различните области, като се готвел за някой бъдещ ден.
Пътувал нашир и надлъж и посетил всички области в западна Япония. За това имало добра причина. Западът винаги е този, който пръв приема чуждестранните нововъведения и тъкмо там имал най-добра възможност да добие нови знания по предмета, който превърнал в свое основно занимание — пушките. Познанията му върху огнестрелното оръжие довели до няколко произшествия в западните области. В град Ямагучи един служител на рода Мори на име Кацура задържал Мицухиде по подозрение, че е вражески съгледвач. По този повод той открито разказал за произхода, положението и надеждите си и дори издал как оценява във военно отношение съседните области.
Докато разпитвал Мицухиде, Кацура бил така впечатлен от дълбочината на познанията му, че по-късно препоръчал пътника на своя господар, Мори Мотонари:
— Мисля, че определено е необичайно надарен. Ако му дадем работа тук, подозирам, че впоследствие ще постигне нещо.
Навсякъде еднакво се търсеха надарени хора. Със сигурност такива, които са напуснали домовете си и служили в други области, един ден щяха да се окажат в крайна сметка врагове на своите предишни господари. Едва чул за Мицухиде, Мотонари пожела да се срещне с него. Един ден Мицухиде бе повикан в крепостта Мотонари. На следващия ден Кацура посети Мотонари насаме и го попита за неговото мнение за госта.
— Както казахте, много малко са надарените мъже. Дайте му малко пари и дрехи и любезно го отпратете по пътя му.
— Да, но не ви ли впечатли той по някакъв начин?
— Наистина. Има два вида големи хора — същински големите и злодеите. А ако един злодей е и учен, той най-вероятно ще донесе провал за себе си и вреда на своя господар.
— Във вида му има нещо, което убягва — продължил Мотонари. — Докато говори с такова самообладание и яснота в погледа, има много примамливо излъчване. Да, той наистина е завладяваща личност, но аз предпочитам твърдостта на нашите воини от западните области. Ако сложа този човек помежду собствените си войници, той ще стърчи нагоре като жерав сред ято пилци. Само по тази причина съм против него.
И така, Мицухиде не бил приет от рода Мори.
Пътувал през Хидзен, Хиго и владенията на рода Отомо. Пресякъл вътрешното море до остров Шикоку, където изучавал бойните изкуства при рода Чисокабе.
Щом се върнал в дома си в Ечидзен, Мицухиде открил, че съпругата му е заболяла и починала, братовчед му Мицухару отишъл да служи на друг род, а след шест години неговото положение не се е подобрило. Все още не можел да види дори искрица светлина по пътя, който лежал пред него.
В тази трудна минута Мицухиде отишъл при Ена, игумена на храма Шонен в Ечидзен. Наел къща пред храма и почнал да учителства на децата от околността. От самото начало не гледал на това като на работа за цял живот. След две години вече добре познавал управлението и проблемите на областта.
По това време окръгът бил редовно разтърсван от въстания на монасите-воини от ордена Ико. Веднъж, докато частите на Асакура зимували в полето през време на един поход срещу монасите, Мицухиде попитал Ена:
— Това е само моя скромна догадка, но бих искал да предложа един военен ход на рода Асакура. С кого предполагате, че ще е най-добре да се срещна?
Ена веднага разбрал какво е наумил Мицухиде.
— Човекът, който е най-вероятно да ви изслуша, е Асакура Кагеюки.
Мицухиде поверил храмовото училище на Ена и се отправил към стана на Кагеюки. Понеже нямало към кого да се обърне, просто влязъл в лагера, като носел плана си записан върху едно парче хартия. Бил задържан, без да узнае дали листът е бил предаден на Кагеюки и два месеца не чул нищо за това. При все че бил затворник, по движението в лагера и духа на войската Мицухиде заключил, че Кагеюки привежда неговия замисъл в изпълнение.