Отпърво Кагеюки се отнасял с подозрение към Мицухиде, заради което и бил задържан; тъй като обаче нямало начин да се разкъса безизходното положение, до което била стигнала битката, той решил да изпробва плана му. Когато двамата мъже най-сетне се срещнали, Кагеюки похвалил Мицухиде като воин с широки познания върху класиците и бойните изкуства. След това го пуснал на свобода в лагера и го викал от време на време при себе си. Изглеждало, обаче, че Мицухиде няма толкова лесно да се издигне до ранга на служител и така един ден, при все че не обичал да се хвали, той доста настоятелно казал:
— Ако ми дадете пушка, ще застрелям вражеския предводител посред стана му.
— Можеш да вземеш една — отвърнал Кагеюки, но понеже още таял някои съмнения, тайно назначил човек да наблюдава Мицухиде.
Това бе време, когато дори за рода Асакура едно огнестрелно оръжие беше изключително ценно. Като благодарил за честта, Мицухиде взел пушката, смесил се с отрядите и отишъл в предните редици. Щом започнало сражението, се изгубил дълбоко зад вражеския строй.
Щом чул за това изчезване, по-късно Кагеюки поискал да узнае защо мъжът, който наблюдавал Мицухиде, не го е застрелял в гръб.
— Може в крайна сметка да е бил вражески съгледвач и да е проучвал вътрешните условия тук.
Няколко дни по-късно обаче дошла вестта, че предводителят на противниците бил застрелян от неизвестен нападател, докато правел оглед на бойната линия. Вражеските духове внезапно изпаднали в объркване.
Скоро след това Мицухиде се върнал в лагера. Щом се явил пред Кагеюки, не се забавил да го попита:
— Защо не вдигнахте на крак цялата войска и не разгромихте противника? Нима след като със скръстени ръце оставяте такава възможност да ви се изплъзне, наричате себе си пълководец?
Мицухиде бил извършил обещаното — отишъл на вражеска земя, застрелял военачалника и дошъл обратно.
Щом Асакура Кагеюки се върнал в крепостта Ичиджогадани, разказал за станалото на Асакура Йошикаге. Йошикаге погледнал Мицухиде веднъж и го помолил да му служи. По-късно той наредил да сложат мишена в двора на крепостта и поискал онзи да му покаже умението си. Мицухиде, макар в никакъв случай да не бил много опитен в стрелбата, дал да се разбере какво може, като улучил мишената шестдесет и осем от общо стоте пъти.
Сега Мицухиде получил жилище в града под крепостта и доход от хиляда кан. Сто сина на служители му били дадени да ги обучава и той отново организирал стрелково поделение. Бил толкова благодарен на Йошикаге, задето го е спасил от тежкото положение, че няколко години неуморно работил без друго намерение, освен да му се отплати за благоразположението и добрата съдба.
Всеотдайността обаче накрая предизвикала възраженията на равните нему. Обвинили го в надменност и в това, че си придава важност. Какъвто и да бил предметът за разговор или работа, неговата изтънченост и ум ярко блясвали пред очите на всички.
Такова положение не се нравело на служителите на този местен род, които почнали да се оплакват от него:
— Без съмнение е много надменен.
— Не е нищо повече от самомнителен глупак.
Естествено, тези оплаквания стигнали до ушите на Йошикаге. Работата на Мицухиде също започнала да страда от това. Хладен по природа, сега той станал прицел на също тъй хладни погледи. Ако Йошикаге се бил застъпил за него, нещата можело и да се променят, но този бил възпрян от собствените си служители. Разпрата си проправила път дори между множеството любими наложници на Йошикаге и се разпространила из крепостта. Самият Мицухиде не бил свързан с никого тук и просто бил намерил временен подслон. Чувствал се нещастен, но нямало какво да се направи.
„Сгрешил съм“, помислил си той. Сега имал храна и облекло, но горчиво съжалявал за взетото решение. В бързината да избяга от тежката си участ изпълзял на грешния бряг. Такива били неговите тъжни мисли, след като прекарал само злощастни дни. „Пропилях целия си живот!“ Тази потиснатост изглежда се отразила на здравето му и той почнал да страда от подобно на струпеи кожно заболяване, което с течение на времето станало сериозно. Мицухиде помолил Йошикаге да му позволи да отсъства, за да отиде на лековития извор в град Ямаширо.
Докато бил там, пътници донесли вестта, че дворецът Ниджо е нападнат от метежници, които убили шогуна Йошитеру. Дори и в планината хората били стреснати и обезпокоени.