— Съществува.
— Наистина ли? — очите на Фуджитака просветнали.
Мицухиде спокойно написал с пръст на пода едно име — Ода Нобунага.
— Господарят на Гифу ли?
Фуджитака затаил дъх. Вдигнал очи от пода към лицето на Мицухиде и за кратко време не казвал нищо. След това двамата мъже дълго обсъждали Нобунага. Някога Мицухиде бил служител на рода Сайто и докато служел на предишния си повелител, господаря Досан, бил наблюдавал характера на неговия зет. Така това, което казвал, имало известна меродавност.
Няколко дни по-късно Мицухиде се срещнал с Фуджитака в планината зад храма, който се бил превърнал в обиталище на шогуна. От него той получил лично писмо, написано от шогуна и адресирано до Нобунага. Същата вечер бързо напуснал Ичиджогадани. Естествено, изоставил и жилището, и служителите си, тъй като очаквал никога да не се върне. На следващия ден целият род Асакура бил на крак.
— Мицухиде е изчезнал! — се носело навсякъде.
Бил пратен наказателен отряд, който да го върне обратно, но вече не можели да го открият в границите на областта. Асакура Йошикаге бил дочул, че един от привържениците на шогуна, Хосокава Фуджитака, бил посещавал Мицухиде и сега се обърнал срещу шогуна, като заявил:
— Със сигурност той е подучил така Мицухиде и навярно го е пратил в друга област като вестоносец.
И Йошикаге прогони шогуна от областта.
Фуджитака предварително се бе догаждал за този изход. Така, като прие това по-скоро като сгоден случай, той отиде със свитата си от Ечидзен в Оми и намери подслон при Асаи Нагамаса в крепостта Одани. Там зачака добри новини от Мицухиде.
Ето защо Мицухиде идваше в Гифу. С писмото на шогуна в ръце той многократно по време на пътя излага на опасност живота си. Сега най-сетне беше изпълнил половината си задача. Добрал се бе до жилището на Мори Йошинари и още същата вечер седеше спокойно срещу самия Йошинари, в подробности му обясняваше целта на пратеничеството си и го молеше да изиграе ролята на посредник между него и Нобунага.
Бе седмият ден на Десетия месец на деветата година на Ейроку. Човек можеше навярно да нарече този ден съдбоносен. Мори се бе застъпил в полза на Мицухиде и подробностите за положението му бяха стигнали до Нобунага. Това бе денят, в който Мицухиде влезе в крепостта Гифу и за първи път се срещна с Нобунага. Той беше на тридесет и осем, шест години по-стар от владетеля.
— Внимателно прегледах писмата от господаря Хосокава и от шогуна — започна Нобунага — и разбрах, че те искат помощ от мене. При все, че съм тъй недостоен, ще им предоставя всичката сила, с която разполагам.
Мицухиде се поклони и в отговор на думите на Нобунага рече:
— Да заложа незначителния си живот в името на страната беше чест, която далеч надхвърля моя нисък ранг.
В думите му нямаше нищо неискрено.
Нобунага бе впечатлен от неговата откровеност, също както и от държанието и обноските му, от това, с какъв усет си служи с думите, от неговия възхитителен ум. Колкото повече се вглеждаше в него, толкова повече се впечатляваше. „Този човек трябва да се окаже от полза“, помисли си. Така Акечи Мицухиде попадна под крилото на рода Ода. Скоро той получи владение в Мино на стойност четири хиляди кан. И още, понеже шогунът и привържениците му бяха сега при рода Асаи, Нобунага прати голямо число хора начело с Мицухиде, които да ги съпътстват до крепостта Гифу. Нобунага сам отиде до областната граница, за да посрещне шогуна, когото бяха смятали за такъв нежелан посетител в другите области.
На портата на крепостта хвана поводите на шогунския кон и въведе Йошиаки като почетен гост. Истината е, че Нобунага държеше не само поводите на коня, а поемаше в ръцете си и тези на цялата страна. От този миг насетне, накъдето и да тръгнеше, буреносните облаци и ветрове на епохата бяха стиснати в юмрука, който сега така здраво държеше тези поводи.