Един от войниците от армията на Ода бе излязъл да пийне, а след победа войникът лесно става надменен. Пил и ял до насита, той подхвърли няколко монети, които възлизаха на по-малко от половината от дължимото и си тръгна с думите:
— Това трябва да стигне.
Съдържателят изтича подире му с викове и щом се опита да улови войника, онзи го удари и после с клатушкане се отдалечи. Стигнал по средата на обиколката си, Хидейоши стана свидетел на произшествието и незабавно нареди мъжът да бъде задържан. Щом го доведоха в щаба, Нобунага похвали стражите, лиши войника от доспехи и заповяда да го завържат за едно голямо дърво пред храмовата порта. После сложиха табела с означение на провинението му и Нобунага нареди човекът да бъде изложен седем дни на показ и после обезглавен. Всеки ден пред храмовите порти в двете посоки минаваше огромно множество хора. Много от тях бяха търговци или благородници, а имаше също и вестоносци от други храмове и светилища, както и дюкянджии, които превозваха стоката си.
Минувачите се спираха да прочетат написаното и да погледнат вързания за дървото мъж. Така обикновените хора от столицата станаха свидетели и на справедливостта на Нобунага, и на суровостта на неговите закони. Видяха, че законът, окачен на табели из целия град — че кражбата дори и на една игла ще се наказва със смърт, — ще се прилага най-строго, и това като се започне от собствените войници на Нобунага.
Изразът „глава за петак“ стана често срещан сред хората като име на наказание от вида, който прилагаше управлението на Нобунага. От потеглянето на войската от Гифу бяха минали двадесет и един дена.
След като Нобунага уреди положението в столицата и се върна в Гифу, той изостави работите, които досега го бяха занимавали и откри, че Микава вече не е слабата и поразена от бедност област, която някога беше.
Не можеше тайно да не се почуди на бдителността на Иеясу. Господарят на Микава не се бе задоволил просто с това да бъде кучето-пазач на задната порта на Овари и Мино, докато съюзникът му Нобунага предприема поход до средата на бойното поле. Наместо да остави сгодния случай да му се изплъзне, той прогони отрядите на наследника на Имагава Йошимото, Уджидзане, от двете области Суруга и Тотоми. Това, разбира се, не стана само с негови собствени сили. Свързан от една страна с рода Ода, той бе в единодействие също и с Такеда Шинген в Кай и имаше с него споразумение да си поделят двете оставащи области на Имагава. Уджидзане прояви глупост даде и на Токугава, и на Такеда голям брой добри поводи да го нападнат.
При все че страната тънеше в безпорядък, всеки военен предводител разбираше, че не може да започне война без някаква причина и че ако постъпи тъй, в крайна сметка ще изгуби сражението. Уджидзане бе начело на управление, срещу което врагът можеше да има морални възражения тъкмо от такъв род и беше достатъчно плиткоумен да не вижда какво крие бъдещето. Всички знаеха, че той е недостоен приемник на Йошимото.
Областта Суруга стана собственост на рода Такеда, докато Тотоми премина във владение на Токугава. На Нова година през тринадесетата година на Ейроку Иеясу повери крепостта Окадзаки на сина си и сам се премести в Хамацу в Тотоми. На втория месец пристигна поздравително послание от Нобунага:
Миналата година самият аз споменах за дълго таеното желание и имах някои малки успехи, но нищо не може да бъде по-щастливо от прибавянето на плодородната земя Тотоми към Вашето владение. Заедно, ние ставаме още по-силни.
Рано през пролетта Иеясу отиде да придружи Нобунага в Киото. Разбира се, целта на пътуването беше да се порадват на столицата напролет и да отдъхнат под черешовите цветове, или поне така се смяташе. От гледище на политиката обаче светът наблюдаваше срещата на двамата държавни мъже в Киото и се питаше за какво всъщност става дума.
Но този път пътуването на Нобунага бе просто едно бляскаво и лениво придвижване към града. Двамата прекарваха по цели дни сами в полето на лов със соколи. Нощем Нобунага уреждаше пиршества в странноприемницата, където отсядаха и караше селяните да изпълняват своите обичайни песни и танци. В крайна сметка всичко не наподобяваше нещо повече от излет. В деня, когато Нобунага и Иеясу трябваше да пристигнат в столицата, Хидейоши, който отговаряше за защитата на Киото, излезе чак Оцу да ги посрещне. Нобунага го представи на Иеясу.
— Да, отдавна го познавам. За първи път го срещнах, когато посетих Кийосу и той бе сред самураите, подредени на входа да ме посрещнат. Това беше годината след битката при Окехадзама, значи преди доста време.