Иеясу погледна право към Хидейоши и се усмихна. Онзи се учуди колко е добра паметта на човека насреща му. Сега Иеясу бе на двадесет и осем години. Господарят Нобунага — на тридесет и шест. Хидейоши щеше да навърши тридесет и четири. Битката при Окехадзама бе станала преди цели десет години.
Щом се установиха в Киото, Нобунага отиде първо да огледа поправките, които правеха на Императорския дворец.
— Очакваме Дворецът да бъде завършен до догодина — го осведомиха двамата надзорници на строителството.
— Не скъпете разходите — отвърна Нобунага. — Императорския дворец от години лежи порутен.
Иеясу чу бележката му и се обади:
— Наистина завиждам на положението ви. Вие сте в състояние на дело да покажете своята вярност към Императора.
— Така е — отговори Нобунага без да скромничи и кимна сякаш в знак на самоодобрение.
Така Нобунага не само преустрои Императорския дворец, а също и направи преглед на дворцовите сметки. Императорът разбира се беше доволен и верността на владетеля на Овари впечатли хората. Като видя, че благородниците са спокойни, а по-низшите съсловия — мирни и доволни, Нобунага наистина се наслади на прекараното с Иеясу през втория месец време, съзерцаваше черешовите цветове, посещаваше чайни церемонии и слушаше музика.
Кой би могъл да знае, че по това време умът му се подготвяше да срещне с един удар нова поредица от трудности? Нобунага предприемаше действия в зависимост от развитието на обстоятелствата и дори докато спеше, не изоставаше с очертаването и изпълнението на своите планове. На втория ден на четвъртия месец всичките му военачалници внезапно получиха повиквания да се съберат в резиденцията на шогуна.
Голямата зала за съвети бе пълна.
— Става дума за рода Асакура от Ечидзен — започна Нобунага и разкри какво бе замислял от втория месец насам. — Господарят Асакура пренебрегна многобройните молби на шогуна и не е предложил дори едно парче дърво за строежа на Императорския дворец. Той е бил назначен от шогуна и има положението на императорски служител, но не мисли за нищо, освен разкоша и безделниченето на собствения си род. Бих искал сам да разследвам това провинение и да събера наказателен отряд войници. Какви са вашите мнения?
Сред тези, които упражняваха пряко влияние върху шогуна, имаше много, за които Асакура бяха стари приятели и които косвено поддържаха рода — никой обаче не изрази несъгласие. Но тъй като голям брой хора с готовност изказаха искрено одобрение, решението бе взето с неподправено мнозинство.
Да нападнат Асакура щеше да означава поход в северните области. Това бе сериозно начинание, но за много кратко време планът беше одобрен. Още на същия ден излезе призив, че ще се събира войска и до двадесетия ден на същия месец тя вече бе на стан в Сакамото. Към отрядите на Овари и Мино се присъединиха и осем хиляди войни от Микава, начело с Токугава Иеясу. Покрай брега на езерото Ниодори, в топлия четвърти месец на късната пролет, се точеше войска от близо сто хиляди души.
Докато правеше преглед на частите си, Нобунага посочи към планинската верига на север.
— Вижте! Снегът, който покриваше планините в северните области, се е разтопил. Скоро за нас ще разцъфне пролетта!
Хидейоши бе включен във войската му и водеше едно голямо поделение.
Той кимна сам на себе си, като мислеше: „Е, докато господарят Нобунага се забавляваше тази пролет в столицата заедно с господаря Иеясу, той е чакал и да се разтопят снеговете в планинските проходи, които водят на север.“
А още повече разсъждаваше за това, как същинското умение на Нобунага се прояви при поканването на Иеясу в столицата. Непряко бе показал собствената си сила и постижения, тъй че Иеясу да не се скъпи за отрядите, които праща. Такова е умението на Нобунага. Дори при безпорядъка, в който се намира сега светът, неговите способности ще го обединят наново. Хидейоши вярваше, че това е истина и повече от всеки друг разбираше, че значението на тази битка е в нейната абсолютна необходимост.
Войската настъпи от Такашима, мина през Кумагава във Вакаса и занапредва към Цуруга в Ечидзен. Вървеше все направо и направо, като опожаряваше вражеските крепости и гранични постове, прекосяваше планина след планина и преди да е свършил месецът, нападна Цуруга.
Асакура, които не бяха взимали вражеските сили кой знае колко на сериозно, бяха удивени, че онези вече са стигнали дотам. Само преди половин месец Нобунага се веселеше сред пролетните цветове на столицата. Макар да успяха да направят толкова бързо военните си приготовления, Асакура дори и в сънищата си не можеха да повярват, че сега виждат неговите знамена тук, в своята собствена област.