Древният род Асакура, в началото си от императорско потекло, се бе издигнал благодарение на своята помощ за първия шогун и по-късно бе получил цялата област Ечидзен.
Родът беше най-силният във всички северни области — така смятаха и те самите, и останалите. Асакура се нареждаха сред участниците в шогунското управление, земите им бяха щедро дарени от природата и можеха да се опрат на голяма военна сила.
Щом чу, че Нобунага вече е стигнал до Цуруга, Йошикаге почти избухна срещу този, който му донесе новината:
— Не си губи ума. Сигурно бъркаш.
Стичащата се към Цуруга войска на Ода устрои там главния си лагер и прати части да нападнат крепостите Канегасаки и Тедзуцугамине.
— Къде е Мицухиде? — попита Нобунага.
— Генерал Мицухиде е начело на предните отряди — отвърна един от служителите.
— Повикай го при мен! — бе заповедта.
— Какво има, господарю? — попита Мицухиде, след като бързешком се появи от предната редица.
— Ти дълго време си живял в Ечидзен, значи трябва особено добре да познаваш местностите от тук до главното укрепление на Асакура в Ичиджогадани. Защо се биеш с предните отряди заради дребни късчета земя, а не си измислил някой голям план? — поиска да узнае Нобунага.
— Простете — Мицухиде се поклони, сякаш Нобунага го бе засегнал някъде дълбоко навътре. — Ако ми дадете вашата заповед, ще ви нарисувам карта и ще ви я предоставя за оглед.
— Е, тогава ще ти дам официална заповед. Картите, които имам под ръка, са доста груби и изглежда има места, където може да са изцяло неверни. Сравни ги с тези, които имаш, поправи ги и ми ги върни.
Мицухиде притежаваше много точни карти, с които тези на Нобунага не можеха да се сравняват. Той се оттегли и после се върна със своите собствени карти, които представи на господаря си.
— Мисля, че трябва да огледаш низините и възвишенията. Може би е по-добре да те направя офицер в моя походен щаб.
Оттогава нататък Нобунага не оставяше Мицухиде да се отдалечава от стана му.
Тедзуцугамине, крепостта, защитавана от Хита Укон, скоро се предаде. Крепостта в Канегасаки обаче не падаше така бързо. В нея се бе укрепил Асакура Кагецуне — един военачалник на двадесет и шест години. Когато на младини той бе монах, имаше такива, които говореха, че ще е жалко за войн с неговото телосложение и дух да положи свети обети. Така бе насила върнат към светския живот и начело на крепост, бързо се отличи дори при рода Асакура. Заобиколен от повече от четиридесет хиляди войници, предвождани от такива стари и опитни военачалници като Сакума Нобумори, Икеда Шоню и Мори Йошинари, Кагецуне с невъзмутимо изражение погледна надолу от крепостната наблюдателница и по лицето му се яви усмивка.
— Каква показност.
Йошинари, Нобумори и Шоню предприеха общо нападение, покриха стените с петна от кръв и оставиха войниците си да се държат като мравки за нея през целия ден. Когато в края му преброиха телата, противникът бе загубил над триста души, но труповете на собствените им хора надхвърляха осемстотин. Тази вечер обаче крепостта в Канегасаки остана под огромната лятна луна, величествена и непристъпна.
— Тази крепост няма да падне. Дори и да успеем, за нас това няма да е победа — каза Хидейоши тази вечер на Нобунага.
Нобунага изглеждаше малко нетърпелив.
— Защо да не бъде победа, ако крепостта падне?
В такива случаи нямаше причина той да бъде в добро настроение.
— Ечидзен няма непременно да бъде сразен с падането тази единствена крепост. След превземането й вашата военна сила, господарю, няма със сигурност да нарасне.
Нобунага го прекъсна с въпроса:
— Но как можем да настъпваме, без да сме преодолели Канегасаки?
Хидейоши внезапно се извърна настрани. Иеясу бе влязъл и тъкмо стоеше пред тях. Щом го видя, Хидейоши бързо се оттегли с поклон. После донесе рогозка и предложи на господаря на Микава място за сядане до Нобунага.
— Прекъсвам ли ви? — попита Иеясу и след това седна на мястото, което му бе осигурил Хидейоши. Самия него обаче той не зачете дори с най-малък знак. — Изглежда, бяхте посред някакъв спор.
— Не.
Нобунага направи на Хидейоши знак с брадичка и като посмекчи малко тона си, обясни на Иеясу какво точно бяха обсъждали.
Иеясу кимаше и втренчено гледаше към Хидейоши. Бе осем години по-млад от Нобунага, но на Хидейоши му се струваше, че е тъкмо обратното. Щом Иеясу погледнеше към него, не можеше да си представи, че държанието и изразът му са на човек, ненавършил още тридесет.
— Съгласен съм с това, което ви е казал Хидейоши. Да пилеем по-нататъшно време и да жертваме още хора пред тази крепост не е добър начин на действие.