— Мислите ли, че трябва да отменим нападението и да се насочим към главната твърдина на противника?
— Нека първо чуем какво има да каже Хидейоши. Изглежда, че има нещо предвид.
— Хидейоши.
— Да, господарю.
— Кажи ни плана си.
— Нямам план.
— Какво?
Нобунага не бе единственият, в чийто поглед се четеше изненада. Изразът на лицето на Иеясу също бе малко озадачен.
— В крепостта има три хиляди войници, а стените й са закалени от тяхната воля да срещнат десетхилядната ни войска и да се бият до смърт. Макар да е малка, няма причина тя да падне лесно. Дори и да имахме план, се съмнявам, че щяхме да я разклатим. И тези войници също са хора, значи допускам, че трябва да се поддадат на искрени чувства и откритост…
— Пак ли почваш, а? — обади се Нобунага.
Не искаше Хидейоши да разпуска повече езика си. Иеясу бе неговият най-могъщ съюзник и той се отнасяше към него с извънредна учтивост, но в крайна сметка този човек беше господар на двете области Микава и Тотоми и не влизаше в доверения кръг на рода Ода. В добавък към това, Нобунага достатъчно добре познаваше мисленето на Хидейоши, за да трябва в подробности да чува какво точно смята, че да може да му се довери.
— Хубаво. Това е хубаво — каза Нобунага. — Ще ти дам пълномощия да направиш това, което си намислил, каквото и да е то. Тръгвай и го приведи в изпълнение.
— Благодаря, господарю.
Хидейоши се оттегли, сякаш въпросът не бе от особена важност. Тази нощ обаче той влезе сам във вражеската крепост и се срещна с нейния предводител Асакура Кагецуне. Хидейоши разтвори сърцето си и говори с младия господар на крепостта.
— И вие произхождате от самурайско семейство, значи навярно предвиждате крайния резултат на тази битка. По-нататъшна съпротива ще има за следствие само загубата на ценни войници. Аз в частност не желая да ви виждам да умирате от безполезна смърт. Наместо това, защо не отворите вратите на крепостта и не се изтеглите, както подобава, за да се присъедините към силите на господаря Йошикаге и да ни срещнете отново, на друго бойно поле? Аз лично ще гарантирам сигурността на всички скъпоценности, оръжия, жени и деца в крепостта и невредими ще ви ги пратя.
— Да сменим бойното поле и да ви срещнем наново някой друг ден би било интересно — отвърна Кагецуне й отиде да подготви отстъплението.
С пълно уважение като към самурай Хидейоши предостави на оттеглящия се противник всички удобства и ги изпрати на един час път от крепостта.
Уреждането на въпроса с Канегасаки отне ден и половина, но когато Хидейоши осведоми своя господар за направеното, единственият негов отговор бе:
— Така ли? — и той не изрази никаква голяма изненада.
По вида на лицето на Нобунага обаче си личеше, че изглежда мисли: „Прекалено добре се справи — за заслугите си има граница.“ Голямата полза от плана на Хидейоши обаче надали можеше да бъде отречена, независимо кой дава преценката.
А и ако Нобунага го бе похвалил твърде високо, това би създало положение, при което военачалниците Шоню, Нобумори и Йошинари щяха да са прекалено засрамени, за да погледнат господаря си отново в очите. В крайна сметка те пратиха на смърт осемстотин души и въпреки численото превъзходство не бяха успели да разгромят противника. Хидейоши бе дори още по-чувствителен за това, какво изпитват тези пълководци и когато докладваше за станалото, не спомена собственото си хрумване като първоизточник на своите усилия. Каза просто, че е следвал заповедите на Нобунага.
— Намерението ми беше да изпълня всичко според нарежданията. Надявам се да простите неумелите ми действия, както и внезапността и тайнствеността на всичкото това.
С това извинение той се оттегли.
По това време Иеясу се оказа заедно с останалите военачалници редом с Нобунага. Той изръмжа нещо на себе си и се загледа в излизащия Хидейоши. От този момент насетне осъзна, че има един страховит човек, не много по-възрастен от него, който се е родил през същото време, в което и той. Между това, изоставил Канегасаки и сега в разгара на отстъплението, Асакура Кагецуне бързаше напред, като си мислеше, че ще присъедини своите части към тези в главната крепост Ичиджогадани и отново, на друго бойно поле, ще премери силите си с войската на Нобунага. Още на път, той срещна двадесетхилядния отряд, който Асакура Йошикаге бе пратил в стремителен ход да помогне на обсадената Канегасаки.
— Значи сте успели! — възкликна Кагецуне, със съжаление, че е последвал съвета на врага. Беше обаче твърде късно.
— Защо изоставихте крепостта без битка? — извика разярен Йошикаге, но се видя принуден да обедини двете войски и да се върне в Ичиджогадани.