— И отец Кеньо ли го ненавижда? Не съм изненадан, че безподобната надменност и високомерие на Нобунага са ядосали вашия игумен.
Преди да си тръгне, посланикът заключи:
— Моля, направете всичко, това, което казах, да остане скрито. В същото време навярно не би било неуместно да се пратят тайни известия в Кай и на родовете Асаи и Асакура, за да не пропуснем добрата възможност.
На същия този ден в друга една част на двореца Нобунага чакаше Йошиаки, за да го извести за пристигането си в столицата. Шогунът се взе в ръце, придаде си съвършено невинен вид и отиде в приемната да се срещне с Нобунага.
— Чух, че битката при река Ане завършила с бляскава победа. Още един пример за вашата военна доблест. Поздравявам ви! Наистина щастливо събитие.
Нобунага не можа да сдържи една горчива усмивка по повод на това ласкателство и с известна насмешка отвърна:
— Не, не. На добродетелността и покровителството на Ваша Светлост се дължи това, че бяхме в състояние да се бием така храбро, тъй като знаехме, че няма да последва нищо неприятно за нас в бъдеще.
Йошиаки леко се изчерви, също като жена.
— Успокойте сърцето си. Столицата, както сам виждате, е мирна. Но нима сте чули за някакво неблагоприятно събитие? Идвате тук с такава плашеща бързина след битката.
— Не, идвам да поднесе почитанията си по повод завършването на преустройството на Императорския дворец, да видя как вървят държавните дела и разбира се, да се осведомя за здравето на Ваша Светлост.
— Ах, така ли? — Йошиаки изпита леко облекчение. — Е, виждате, че съм здрав и че управлението върви без всякакви пречки, тъй че не трябва така да се тревожите и толкова често да идвате тук. Но елате сега да ви поканя на угощение, за да ви поздравя официално по повод победното ви завръщане.
— Трябва да откажа, Ваша Светлост — каза Нобунага и отклони предложението. — Още не съм отправил думи на благодарност към моите офицери и войници. Не бих се чувствал съвсем удобно, ако сам приема покана за пищно угощение. Нека отложим това до следващия път, когато посетя Ваша Светлост.
С това той си взе довиждане. Когато се върна в жилището си, Акечи Мицухиде го чакаше, за да му докладва.
— Видели са един монах, изглежда пратеник от Кеньо, игумена на Хонганджи, да излиза от шогунския дворец. Тези прехождания напоследък между монасите-воини и шогуна са доста подозрителни, не намирате ли?
Нобунага бе назначил Мицухиде за началник на гарнизона в Киото. В качеството си на такъв той внимателно отбелязваше всички посетители на двореца Ниджо.
Нобунага хвърли бърз поглед на доклада и каза само:
— Много добре.
Бе възмутен, че е толкова трудно да спасява този шогун, но разбираше също, че държанието на Йошиаки всъщност е само от полза за него. Тази нощ повика при себе си чиновниците, които надзираваха строежа на Императорския Дворец и докато слушаше техните доклади за хода на преустройството, настроението му се подобри.
На следващата сутрин стана рано и отиде да огледа почти завършената сграда. После, след като поднесе своите почитания на Императора в старите му покои, се върна по изгрев-слънце в жилището си и обяви, че напуска столицата.
При пристигането си в Киото Нобунага бе облечен в кимоно. На връщане обаче носеше доспехи, тъй като не отиваше обратно в Гифу. Още веднъж обиколи полето на боя при река Ане, срещна се с Хидейоши, който се бе разположил в крепостта Йокояма, спусна се да даде нареждания на оставените по различни места части и накрая обсади крепостта Саваяма.
Окончателно разчистил сметки с враговете си, Нобунага се върна в Гифу, но той и хората му все още нямаха време да си починат от умората на изтощителната лятна жега.
Точно в Гифу до Нобунага стигнаха спешни писма от Хосокава Фуджитака, който бе в крепостта Наганошима в Сетцу и от Акечи Мицухиде в Киото. Писмата го известяваха, че в Нода, Фукушима и Наганошима в Сетцу, Мийоши са събрали повече от хиляда души, за да строят крепости. Към тях са се присъединили монасите-воини от Хонганджи и техните поддръжници. И Мицухиде, и Фуджитака подчертаваха, че няма време за бавене и питаха Нобунага какво ще нареди да направят.
Главният храм на Хонганджи бе построен през време на граждански размирици и безпорядък. Беше издигнат така, че да устои на натиска на времето — пред каменните му стени имаше дълбок ров, над който минаваше укрепен мост. Макар Хонганджи да беше храм, строежът му бе като на крепост. Да бъдеш монах тук значеше да си и воин и на това място имаше не по-малко такива монаси, отколкото в Нара или на връх Хиеи. Най-вероятно в тази стара будистка твърдина не живееше и един свещеник, който да не мрази парвенюто Нобунага. Обвиняваха го, че е враг на будизма, който не зачита преданието, руши културата и като дяволът не се спира пред нищо — звяр сред хората.