Гора от знамена обгръщаше храма Мии — главния щаб на Асаи и Асакура. Предишният ден пред голяма тълпа бяха донесли на военачалниците за оглед главата на по-младия брат на Нобунага, Нобухару. След това една подир друга, докато почти се отегчиха, им показаха главите и на други прочути воини от рода Ода.
— Това е отмъщение за поражението ни при река Ане. Сега се чувствам много по-добре — промърмори един от мъжете.
— Не и преди да сме видели главата на Нобунага — добави друг.
Тогава някой се изсмя с прегракнал глас, в който се долавяше грубият изговор на северняците.
— Вече може да се каже, че сме я видели. Нобунага има пред себе си Хонганджи и Мийоши, а отзад — нас. Къде ще избяга? Като риба в мрежата е!
Повече от ден отделиха за оглед на главите, докато накрая взе да им прилошава от мириса на кръв. С падането на нощта внесоха в шатрата стомни със саке и това помогна за повдигане духа на победителите. Докато разсипваха и пиеха ракията, разговорът се насочи към военни дела.
— Трябва ли да влезем в Киото или да го притиснем в теснините на Оцу и да го пленим с постепенно стесняване на обкръжението, като го примамваме като голяма риба в мрежата? — запита се гласно един от военачалниците.
— С положителност трябва да настъпим към столицата и да пометем Нобунага при река Йодо и в полята на Кавачи! — възрази му друг.
— Това няма да стане.
Ако някой се застъпеше за дадена тактика, друг веднага му се противопоставяше. Макар родовете Асаи и Асакура да бяха обединени от една цел, щом се стигнеше до обсъждане между върховните предводители, всеки чувстваше, че трябва да покаже собствените си повърхностни познания и да защити името си. Вследствие на това до полунощ не се реши нищо.
Уморен от безплодните прения, един от военачалниците на Асаи излезе навън. Той погледна нагоре към небето и възкликна:
— Небето страшно е почервеняло, а?
— Нашите хора са подпалили селските къщи от Ямашина до Дайго — отвърна един от стражите.
— За какво? Безполезно е да се опожарява тази околност, не е ли тъй?
— Ни най-малко. Трябва да задържим врага — възрази пълководецът на Асакура, който бе дал заповедта. — Киотският гарнизон на Ода начело с Акечи Мицухиде снове наоколо, като че хората там горят от желание да умират. И ние също трябва да покажем нашата свирепост.
Настъпи утрото. В Оцу се кръстосваха главните пътища за столицата, но не можеше да се види нито един пътник или товарно добиче. Тогава покрай тях мина някакъв ездач, след когото минути по-късно дойдоха още двама-трима. Бяха военни вестоносци, които идваха от посоката на столицата и препускаха към храма Мии, като че от това зависеше животът им.
— Нобунага почти е стигнал в Кеаге. Най-отпред са отрядите на Акечи Мицухиде, които премазват всичко и нищо не може да ги спре.
Военачалниците трудно вярваха на ушите си.
— Това със сигурност не е самият Нобунага! Няма как да се е оттеглил толкова бързо от полето на боя при Нанива.
— Двеста-триста от нашите хора в Ямашина вече бяха избити. Врагът вилнее и както винаги, заповедите дава сам Нобунага. Препуска като демон или бог на седлото и идва право насам!
Асаи Нагамаса и Асакура Кагетаке и двамата пребледняха. Нагамаса особено остро усещаше всичко това — Нобунага бе брат на жена му и човек, който някога се бе отнасял с него приятелски. Тези прояви на ярост го накараха да потръпне.
— Отстъпвайте! Връщайте се към връх Хиеи! — викна без да мисли Нагамаса.
Асакура Кагетаке пригласяше на тревожния глас на своя съюзник:
— Назад към връх Хиеи!
В същото време изкрещя заповедно на служителите си:
— Подпалете селските къщи покрай пътя! Не, почакайте, докато минат предните ни редици. После палете! Палете!
Горещият вятър пърлеше челото на Нобунага. От искрите гривата на коня му и пискюлите по седлото се бяха подпалили. От Ямашина до Оцу горещите греди на селските домове покрай пътя и пламъците, които сякаш се премятаха във въздуха, не можеха да му попречат да достигне целта си. Сам той се бе превърнал в огнен факел, а препускащите напред негови мъже — в сноп пламъци.
— Тази битка ще бъде възпоминателната служба на господаря Нобухару.
— Нима са си мислили, че няма да отмъстим духа на нашите мъртви другари?
Щом обаче стигнаха до храма Мии, там не се виждаше и един вражески войник. Бяха се изкачили по връх Хиеи с цялата бързина на бягството.