„Няма обаче вечно да се подлъгвам по техните кроежи. Ще им покажа, че аз съм Такеда Шинген от Кай. Заложникът от Иеясу избяга. Това прекъсва моите връзки с него. Какъв още предлог ми е нужен?“
Приблизително това каза на военния съвет днес. След като чу, че Нобунага е на стан при Нагашима и очевидно въвлечен в тежка битка, този проницателен воин видя сгодния случай за себе си.
Амакасу Санпей помоли един от приближените служители на Шинген да извести за идването му. Тъй като обаче не последва повикване за среща, той повтори молбата си.
— Питам се дали Негово Височество е бил осведомен за моето пристигане. Моля ви, кажете му за това отново.
— Тъкмо привърши едно съвещание и той изглежда леко уморен. Почакайте още малко — отвърна служителят. Санпей упорстваше.
— Задачата ми е спешна тъкмо заради това съвещание. Простете, но трябва да настоя да го уведомите незабавно.
Изглежда, този път предадоха вестта на Шинген и Санпей бе повикан вътре. Едни от пазачите го придружи чак до централните порти на Бишамондо. Оттам го предадоха на един страж от вътрешното укрепление, който го отведе при господаря.
Шинген седеше върху походно столче на терасата на Бишамондо. Младите листа на дебелостволите кленове шумоляха и пропускаха върху него светлинни петънца.
— Какви новини носиш, Санпей? — попита Шинген.
— Преди всичко, сведенията, които ви пратих преди, вече са съвсем неверни. И като си мислех, че може да се случи нещо неблагоприятно, се спуснах насам колкото можех по-бързо.
— Какво?! Положението в Нагашима се е променило ли? И как така?
— Ода временно изоставиха Гифу и изглеждаше, че със съвместни усилия искат да превземат Нагашима. Веднага щом пристигна на полето на боя обаче, Нобунага заповяда общо отстъпление. Отрядите му скъпо заплатиха това, но се отдръпнаха като море при отлив.
— Отстъпиха. И после?
— Отстъплението изглежда беше неочаквано, дори за неговите собствени части. Хората му говореха помежду си, че не могат да разберат какво си е наумил и немалко от тях бяха твърде объркани.
„Проницателен е този мъж!, помисли си Шинген, цъкна с език и прехапа устна. Бях намислил да примамя Иеясу на открито и да го сразя, докато Нобунага е задържан от монасите-воини в Нагашима. Всичко обаче се провали и сега трябва да внимавам“, каза си той. После се обърна към вътрешността на храма и внезапно извика:
— Нобуфуза! Нобуфуза!
Бързо даде нареждане да съобщят на военачалниците, че взетото на днешния съвет решение за тръгване към фронта незабавно се отменя.
Старши служителят Баба Нобуфуза нямаше време да попита за причините. И още повече, току-що тръгналите си военни щяха да изпаднат в объркване, тъй като си мислеха, че няма по-добра от сегашната възможност за смазване на рода Токугава. Във внезапно просветление обаче Шинген разбра, че е пропуснал удобния момент и че няма да е в състояние да се придържа към предишните си планове. По-скоро трябва бързо да потърси нов ответен ход и нова възможност за действие.
Свали доспехите и отново се срещна със Санпей. След като отпрати служителите, Шинген внимателно изслуша подробния доклад за положението в Гифу, Исе, Окадзаки и Хамамацу. Накрая сам разпръсна едно от съмненията на своя съгледвач.
— На път за насам видях пренасянето на голям товар лак за рода Ода, които са съюзници на Токугава. Защо им пращате лак?
— Обещаното си е обещано. А и Ода може да проявят невнимание и тъй като керванът минава първо през владенията на Токугава, това беше добра възможност да се проучат пътищата за вътрешността на Микава, ала и тя се оказа накрая безполезна. Е, не безполезна все пак. Утре пак може да дойде сгодното време.
Като мърмореше с презрение към самия себе си, той се отдалечи и насаме някъде, изчака да се разсее обзелото го неприятно чувство.
Потеглянето на действената и мощна армия на Кай се отложи и мъжете прекараха лятото в бездействие. Щом обаче дойде есента, из западните планини и източните възвишения отново се разнесе мълва.
Един хубав есенен ден Шинген се отправи на кон към бреговете на река Фуефуки. Придружаван само от неколцина служители, високо вдигнатата му осанка, окъпана от светлината на есенното слънце, сякаш бе преизпълнена с гордост от безупречното управление на неговата област. Сетивата му долавяха настъпването на една нова епоха. „Сега е времето!“, мислеше си той.
„Кентокудзан“, пишеше на дъската над храмовата порта. Това бе храмът, където живееше Кайсен — човекът, обучил Шинген в тайните на дзен. Шинген отвърна на поздравите на монасите и отиде в градината. Тъй като наистина се отбиваше само за кратко посещение, умишлено не влезе в главния храм.