— Великолепен план.
С глас, който издаваше възхищението му, Секиан поздрави Хидейоши за неговата изобретателност. Нобунага обаче не изглеждаше ни най-малко доволен. Тъкмо напротив, без да казва и дума, изражението му ясно показваше, че това е нещо, което надали заслужава такава голяма похвала.
Същото мнение ясно се виждаше и на лицето на Мицухиде. В сърцето си той разбираше какво предложи Хидейоши, но усещаше също, че достойнството на истинността в техните възражения е било отнето от думите на новодошлия. Ревнуваше. Като умен мъж обаче бързо изпита срам от своята себичност. Смъмри се сам и реши, че някой който е готов да умре, за да застане срещу заповедта на своя господар, трябва всеки миг да отбягва такива повърхностни мисли.
Тримата пълководци бяха доволни от замисъла на Хидейоши, но Нобунага се държеше, сякаш не се обвързва с него и със сигурност нямаше вид да е променил първоначалното си намерение. Един след друг той повика военачалниците.
— Днес, при звука на раковината, ще нападнем отвсякъде планината!
Сам даде същите сурови заповеди, които преди това бе дал на тримата си пълководци. Изглежда, присъстваха много военни, които заедно със Секиан, Мицухиде и Нобумори бяха против нападението с огън, но тъй като тези вече бяха приели заповедта, всички сториха същото и си тръгнаха без нито дума на несъгласие.
Вестоносци от щаба препуснаха към по-крайните поделения и отнесоха заповедите на разположените напред части в подножието на планината.
Със залеза на слънцето вечерните облаци се скриха сред ярки цветове зад Шимейгадаке. Дебели снопове червена светлина пробягваха като дъги след дъжд над езерото, по чиято повърхност се издигаха вълни.
— Вижте!
Нобунага застана на върха на хълма и се обърна към тези около него, вперил поглед нагоре в облаците около връх Хиеи.
— Небето е с нас! Излезе силен вятър. Ще имаме най-доброто време за нападение с огън!
Докато говореше, студеният вечерен вятър шумолеше в дрехите им. С него имаше само петима-шестима служители и в този миг през издутата от вятъра завеса надникна един човек, който сякаш търсеше някого.
— Какво търсиш? — извика Секиан на мъжа. — Негово Височество е тук.
Самураят бързо се приближи и коленичи на земята.
— Не, аз нямам нищо да съобщавам на Негово Височество. Тук ли е генерал Хидейоши?
Щом Хидейоши излезе от групата, вестоносецът му каза:
— В лагера току-що дойде облечен като свещеник мъж. Казва, че е Ватанабе Тендзо и тъкмо се връща от Кай. Известието му изглежда е изключително важно и затова дойдох бързо тук.
Макар да бе на известно разстояние от Хидейоши, Нобунага изведнъж се обърна към него.
— Този, който тъкмо се връща от Кай, от твоите служители ли е, Хидейоши?
— Мисля, че вие също го познавате, господарю. Ватанабе Тендзо, племенникът на Хикоемон.
— Тендзо ли? Е, нека чуем какви вести носи — каза Нобунага. — Повикайте го тук. Аз също бих искал да изслушам доклада му.
Тендзо коленичи пред Хидейоши и Нобунага и им разказа за разговора, който бе подслушал в храма Ейрин.
Нобунага изсумтя. Това е голяма заплаха откъм гърба му. Също както при миналогодишното нападение над връх Хиеи, опасността ни най-малко не бе намаляла. Тъкмо напротив — и положението му по отношение на Такеда, и условията в околността на Нагашима се бяха влошили. При похода миналата година обаче големите войски на Асаи и Асакура се обединиха и отстъпиха към връх Хиеи. Този път не даде на противниците си такава възможност и силите на врага, който имаше сега насреща си, не бяха толкова страховити. Въпреки това опасността в тила оставаше.
— Допускам, че родът Такеда вече е пратил вести на връх Хиеи, тъй че монасите със сигурност очакват войската ни да им обърне гръб и да си тръгне за дома — каза Нобунага, като освободи Тендзо. — Това е помощ свише — добави той и се засмя от задоволство. — Кой ще бъде по-бърз — войската на Такеда, която ще пресече планините на Кай и ще навлезе в Овари и Мино, или тази на Ода, която ще се върне, след като е сразила връх Хиеи и превзела столицата и Сетцу? Изглежда, сякаш ни дават допълнителен подтик да се надпреварваме и добавят към отчаяната ни решимост. Връщайте се всички по местата си.
Нобунага се изгуби в шатрата. Димът се вдигаше нагоре от готварските огньове на големия стан, обградил полите на връх Хиеи. С падането на нощта вятърът се засили. Храмовата камбана, която обикновено се чуваше от Мии, сега мълчеше.
Звукът на морската раковина отекна на върха на хълма и войниците подеха в отговор своя боен вик. Клането продължи от вечерта до утрото на следващия ден. Бойците на рода Ода проникнаха през барикадите, които монасите-войни бяха издигнали в проходите по пътя към върха.