Черен пушек изпълни долината и по цялата планина ревнаха пламъци. Вдигнеше ли поглед нагоре от подножието, човек виждаше навсякъде по връх Хиеи големи огнени стълбове. Дори езерото засия в огненочервено. Местоположението на най-големия пожар сочеше, че гори главният храм, а също и седемте олтара, голямата зала за беседи, камбанарията, библиотеката, пагодата със скъпоценностите, голямата пагода и всички по-малки храмове. До сутринта на следващия ден нито един храм не бе останал на мястото си.
Военачалниците се окуражаваха взаимно всеки път, щом вдигнеха поглед към страховитата гледка. Припомняха си казаното от Нобунага, че има благословията на небето и на светеца Денгьо и се насилваха да продължат битката. Привидната им целеустременост въодушеви отрядите. Нападащите войници си проправяха път между пламъците и черния пушек и до последна дума изпълняваха заповедите на Нобунага. Осем хиляди монаси-воини загинаха в този отблясък на най-ужасния будистки ад. Пълзяха през долчините, криеха се в пещери или се катереха по дърветата в опит да се измъкнат, но ги преследваха и требеха като насекоми по оризови стръкове.
Към полунощ сам Нобунага се качи на планината, за да види какво е изковала желязната му воля. Монасите от връх Хиеи сбъркаха в сметките си. При все че бяха обкръжени от войската на Нобунага, те не гледаха на положението сериозно и смятаха това за празно и горделиво показване на сила. Бяха се заклели да чакат, докато Ода почнат да отстъпват и след това възнамеряваха да ги преследват и разгромят. И седяха бездейно със спокойни умове, тъй като получаваха чести окуражително-успокояващи писма от близкия Киото — което ще рече, естествено, от шогуна.
За всички монаси-воини и за техните поддръжници из цялата страна връх Хиеи бе средищната точка на съпротивата срещу Нобунага. Обаче човекът, който непрестанно доставяше припаси и който направи всичко възможно да подсили недоволството на монасите и да ги подтикне да се бият, бе шогунът Йошиаки.
„Шинген иде!“ Така обещаваше на шогуна едно известие от Кай. Йошиаки здраво се държеше за това голямо очакване и предаде новината на връх Хиеи.
Съвсем естествено, монасите вярваха, че войската от Кай ще нападне Нобунага в гръб. Стане ли това, той ще трябва да се оттегли досущ като предишната година в Нагашима. А имаше и още нещо. Понеже бяха живели необезпокоявани през последните осемстотин години, те подценяваха настъпилите в последно време в страната промени.
Само за половин нощ планината се преобрази в подобие на пъкъл. Малко твърде късно беше, когато след полунощ, обзети от страх и паника, пратеници на връх Хиеи дойдоха в стана на Нобунага да молят за мир.
— Ще му дадем колкото иска пари и ще се съгласим на каквито поиска условия.
Нобунага само се усмихна бегло и сякаш хвърля стръв на сокол, се обърна към тези наоколо си.
— Няма нужда да им давате отговор. Просто ги посечете на място.
Още веднъж дойдоха пратеници от свещениците и този път се замолиха лично пред Нобунага. Той обърна глава и нареди да убият монасите.
Пукна се зората. Връх Хиеи бе покрит с остатъци от дим, с пепел и черни изсъхнали дървета, а навсякъде се стелеха трупове, застинали в позите, в които ги е заварила смъртта.
„Сред тези трябва да е имало мъже с дълбоки познания и мъдрост, а също и бъдещите млади монаси“, си помисли Мицухиде, който стоеше начело в снощната касапница. Тази сутрин с болка в гърдите стоеше сред редкия дим, който скриваше лицето му.
Същия ден Мицухиде получи благосклонната заповед на Нобунага:
— Поверявам ти окръга Шига. Отсега нататък ще живееш в крепостта Сакамото, долу в подножието.
След два дни Нобунага слезе от планината и влезе в Киото. От връх Хиеи още се вдигаше черен пушек. Явно доста монаси-воини бяха избягали в Киото, за да се спасят от клането и сега тези хора говореха за него, сякаш е въплъщение на злото.
— Този мъж е жив цар на злите сили!
— Пратеник на ада!
— Кръвожаден рушител!
Обитателите на Киото получиха живо описание на връх Хиеи и жалостните събития през онази нощ. Сега, щом чуха, че Нобунага оттегля частите си и тръгва надолу по планината, бяха потресени. Понесоха се слухове:
— Сега е ред на Киото!
— Дворецът на шогуна никога не ще може да устои на нападение с огън!
Макар да бе през деня, хората залостваха вратите си, събираха своите вещи и се готвеха за бягство. Войниците на Нобунага обаче останаха да стануват на брега на река Камо и им бе забранено да влизат в града. Човекът, който даде тази забрана, бе царят на злите сили, предвождал нападението срещу връх Хиеи. Сега, придружаван от малък брой военачалници, той влезе в един храм. След като свали доспехите и шлема и изяде едно топло ястие, се преоблече в изискано придворно кимоно, смени прическата си и излезе.