Яздеше шарен кон с разкошно седло. Военачалниците му останаха с доспехи и шлемове. С тези четиринадесет-петнадесет души той безгрижно премина в езда по улиците. Царят на злите сили бе необичайно миролюбив и приятелски се усмихваше на хората. Гражданите наизлязоха покрай пътя и се просваха по очи, докато Нобунага минаваше. Нищо няма да се случи. Почнаха да пляскат с ръце и по града като вълна се понесе облекчение.
Внезапно от надаващата възгласи тълпа се чу единичен пушечен изстрел. Куршумът одраска Нобунага, но той продължи да се държи така, сякаш нищо не се е случило и само се обърна да погледне в посоката, откъдето стреляха. Естествено, военачалниците наоколо му скочиха от конете и се спуснаха да уловят злодея, но градските обитатели, дори повече от тях, бяха обзети от пристъп на ярост и завикаха гневно:
— Хванете го!
Извършителят бе сбъркал, като си мислеше, че хората от Киото ще са на негова страна. Беше един монах-воин, за когото се говореше, че бил най-храбрият от всички. Макар приклещен към земята, той продължи да сипе хули върху Нобунага.
— Ти си враг на Буда! Царят на злите сили!
Изражението по лицето на Нобунага и най-малко не се промени. Той стигна, както бе възнамерявал, до Императорския дворец и слезе от седлото. След като изми ръце, спокойно пристъпи към портите на двореца и коленичи.
— Буйните пожари отпреди две нощи трябва да са поизненадали Ваше Величество. Надявам се да ми простите, задето съм ви причинил безпокойство.
Остана дълго време така коленичил, та човек можеше да помисли, че усеща съжалението дълбоко в сърцето си, но скоро след това вдигна очи към новите порти и стени на двореца и после огледа със задоволство военачалниците от двете си страни.
1. Незаконно е някой да изостави занятието си.
2. Тези, които пръскат слухове или лъжливи известия, ще бъдат умъртвени незабавно.
3. Всичко трябва да остане, както е било преди.
След като из града бяха разкачени тези три нареждания, Нобунага се върна в Гифу. Тръгна си, без да се е срещнал с шогуна, който от известно време бе зает да подновява защитния си ров и да се готви за нападение с огън. Обитателите на шогунския дворец изпуснаха въздишка на облекчение, но докато гледаха как Нобунага си тръгва, се изпълниха с лоши предчувствия.
Безвратата порта
Пушекът от пламъците на войната идваше не само от връх Хиеи, а се стелеше, като от препускащите огньове на степен пожар, и от западните окръзи на Микава, през селата по река Тенрю, чак до границата с Мино. Отрядите на Такеда Шинген бяха прекосили кайските планини и сега напираха на юг.
Токугава, които бяха дали на своя противник прозвището „Дългокракия Шинген“, се заклеха да спрат неговия поход към столицата. И това не беше заради съюзниците им от рода Ода. Кай бе в опасна близост с областите Микава и Тотоми и ако силите на Такеда проникнеха там, това щеше да значи пълно унищожение на рода Токугава.
Иеясу бе на тридесет и една години и в разцвета на силите си. За последните двадесет години служителите му преминаха през всякакви лишения и трудности. Най-сетне обаче той встъпи в пълнолетие, родът му бе в приятелски отношения с Ода и сега лека-полека протягаше ръце към земите на рода Имагава.
Областта му бе дотолкова преизпълнена с надежди за благоденствие и смелост за завоевания, че висшите служители, самураите, земеделците, и градските жители сякаш бяха възбудени и въодушевени.
Микава надали можеше да се мери с Кай по въоръжение и богатство; по решителност обаче не й отстъпваше и в най-малка степен. Имаше защо войните на Токугава да дадат на Шинген прозвището „Дългокракия“. Това остроумие някога бе част от едно писмо до Иеясу от Нобунага и щом получателят го прочете, сметна, че си заслужава да го каже на своите служители.
Прякорът добре подхождаше — едва вчера Шинген се бе сражавал на западната граница на Кай срещу рода Уесуги, а днес вече бе в Кодзуке и Сагами и заплашваше рода Ходжо. А можеше и бързо да свърне и да изсипе пламъците на войната върху Микава или Мино.
Освен това самият Шинген винаги присъстваше на полето на боя, откъдето даваше заповеди. Хората говореха, че трябва да слага на свое място чучело, но истината бе, че всеки път, когато мъжете му влизаха в бой, той не изглеждаше доволен, ако сам не е на сцената на битката. Ако Шинген обаче бе „Дългокрак“, то за Нобунага можеше да се каже, че е „Бързоног“.