Той писа на Иеясу:
По-добре ще е точно сега да не посрещаме нападението от Кай в цялата негова сила. Дори ако положението се утежни и Ви се наложи да се оттеглите от Хамамацу към Окадзаки, надявам се да устоите и на това. При все че трябва да почакаме до друг ден, за да настъпи нашият час, аз се съмнявам, че той ще се забави много.
Нобунага прати на Иеясу това известие, преди да опожари връх Хиеи, но този се обърна към старшите си служители и право пред вестоносеца на Ода заяви:
— Преди да изоставим крепостта Хамамацу, по-добре ще е да си строшим лъковете и да се откажем от името самураи!
За Нобунага областта на Иеясу бе една от отбранителните му линии, за самия Иеясу Микава бе негов дом. Нямаше да погребе костите си в никоя друга област, освен в тази. Когато получи отговора от вестоносеца, Нобунага промърмори нещо за прекомерната нетърпеливост на своя съюзник и след като привърши с връх Хиеи, се върна възможно най-бързо в Гифу. Шинген трябваше да си каже думата за такава бързина. Както може да се очаква, той също бе нащрек и дебнеше сгоден случай.
Шинген сам бе заявил, че забавяне с едни ден може да означава цяла година бедствия и сега още повече усещаше необходимостта да побърза, за да изпълни своето отдавнашно желание да влезе в столицата. По тази причина всички негови външнополитически ходове бяха ускорени. Благодарение на това приятелството му с рода Ходжо най-сетне даде плодове, но пък преговорите с рода Уесуги бяха както преди незадоволителни. Така се принуди да чака до десетия месец, преди да потегли от Кай.
Снегът скоро щеше да затвори границата с Ечиго и това трябваше да уталожи загрижеността му заради Уесуги Кеншин. Войската от около тридесет хиляди души включваше отряди набрани от неговите владения, които обхващаха Кай, Шинано, Суруга, северната част на Тотоми, източна Микава, западна Кодзуке, част от Хида и южния дял на Етчу — поземлени владения, възлизащи на стойност от почти един милион и триста хиляди крини ориз.
— Най-доброто, което можем да направим, е да издигнем защитна линия — предложи един от военачалниците.
— Поне докато пристигнат подкрепления от господаря Нобунага.
Едната част от хората в крепостта Хамамацу се изказа в полза на отбранителни действия. Дори да се съберяха всички самураи от областта, военната сила на рода Токугава с труд достигаше четиринадесет хиляди мъже — по-малко от половината на армията на Такеда. Въпреки това Иеясу реши да разпореди сбор на войската.
— Какво?! Това не е въпрос да чакаме подкрепления от господаря Нобунага.
Всичките му служители очакваха голям брой от войниците на Ода да се притекат на помощ от естествено чувство за дълг — или дори от благодарност заради подкрепата, която родът Токугава им оказа в миналото при река Ане. Иеясу обаче направи всичко, за да си придаде вид, че изобщо не очаква подкрепления. Сега точно бе времето да определи, дали хората му са решени на избор между живота и смъртта и да ги накара да разберат, че не могат да разчитат на нищо, освен на своите собствени сили.
— Щом е пагубно да отстъпваме и пагубно да тръгнем напред, не трябва ли да нанесем един удар, който да реши всичко, да си спечелим имена на воини и да умрем от славна смърт? — попита господарят спокойно.
Макар този човек от детинство да познаваше бедността и трудностите, той се бе превърнал в зрял мъж, който не се суети заради дреболии. Сега, когато ги сполетя всичко това, крепостта Хамамацу бе преизпълнена с ярост, досущ като врящ котел, но при все че Иеясу повече от всички настояваше за един сблъсък със сила, тонът на гласа му надали изобщо се бе променил. По тази причина между неговите служители имаше такива, които изпитваха съмнения относно съответствието между говореното и смисъла му. Но докато получаваше известия от съгледвачите, Иеясу постоянно бързаше с приготовленията за заминаване на бойното поле.
Съобщенията за всяко ново поражение идваха едно подир друго, като отчупвани зъби на гребен. Шинген бе нападнал Тотоми. Вече бе ясно, че крепостите в Тадаки и Ида нямат друг избор, освен да се предадат. В селата на Фукурои, Какегава й Кихара нямаше място, което войниците на Кай да не са изпотъпкали с нозете си. И по-лошо, трихилядният преден отряд на Иеясу начело с Хонда, Окубо и Найто бе заварен от силите на Такеда в околността на река Тенрю. Токугава бяха разгромени и принудени да отстъпят към Хамамацу.