— Свършено е с нас! — извика Тадацугу.
В мига, в който видя втория ред на неприятелите, вече бе твърде късно. Притаени между прашкарите и конницата имаше още един ред хора — стрелци с пушка. До един лежаха по корем във високата трева с приготвено оръжие.
Последва отсечен гърмеж от мускетен огън. Всички пушки се изпразниха в общ залп и облак дим се вдигна от тревата. Тъй като ъгълът на стрелба бе нисък, много от нападателите от отряда на Сакай бяха улучени в краката. Стреснатите коне се вдигнаха назад и получиха рани в стомаха. Офицери скачаха от седлата си, преди конете им да паднат и побягваха заедно със своите хора, като стъпваха по труповете на другарите им.
— Отстъпете! — нареди предводителят на стрелците на Такеда.
Те незабавно се оттеглиха. Да останат по местата си би значело да бъдат прегазени от нападащите копиеносци на Ода. Отрядът Нагамата, цветът на кайската армия, стоеше с плътно подредени коне и сега с увереност и достойнство препусна напред, отблизо следван от частта Обата. За минути редът на Сакай Тадацугу бе изличен.
От войската на Кай се нададоха горди победни викове. После, също така внезапно, дружината Оямада заобиколи отстрани и настъпи към фланга на силите на Ода, които образуваха втория защитен ред на Токугава. Конете им вдигаха прах по пътя си. Докато мигнат, Токугава бяха обкръжени от огромната войска на Кай, също като от железен обръч.
Иеясу застана на едно възвишение и огледа редиците на своите хора. „Загубихме, каза си той. Неизбежно беше.“
Вперил поглед право пред себе си, Тории Тадахиро, първият пълководец на Токугава след Иеясу, още по-рано предупреди своя господар да не тръгва напред, а по-скоро да прати подпалвачи по местата, където тази вечер врагът ще станува. Но вечно лукавият противник Шинген нарочно бе подхвърлил примамката с малкия тилов отряд и подтикнал Иеясу да нападне.
— Не може просто да стоим тук. Трябва да се оттеглите в Хамамацу — подкани го Тадахиро. — Колкото по-бързо отстъпите, толкова по-добре.
Иеясу не каза нищо.
— Господарю! Господарю! — настоя Тадахиро.
Иеясу просто не го виждаше. Със залеза на слънцето на хоризонта над Микатагахара, между бялата вечерна мъгла и тъмнината постепенно се очертаваше рязка граница. Развети от зимния вятър, знамената на вестоносците неизменно носеха със себе си една и съща тъжна вест:
— Сакума Нобумори от рода Ода е сразен. Такигава Кадзумасу отстъпи в безпорядък, а Хирате Нагамаса беше убит. Само Сакай Тадацугу се държи още в тежка битка.
— Такеда Кацуйори съедини силите си с отряда Ямагата и обкръжи нашето ляво крило. Ишигава Кадзумаса е ранен, Накане Масатеру и Аоки Хироцугу и двамата са мъртви.
— Масудайра Ясудзуми препусна посред противниците и бе посечен.
— Силите на Хонда Тадамаса и Нарусе Масайоши се насочиха към служителите на Шинген и се врязаха дълбоко между враговете, но бяха изцяло обкръжени от няколко хиляди души и нито един не се върна жив.
Изведнъж Тадахиро сграбчи ръката на Иеясу и с помощта на останалите военачалници го изтика върху седлото.
— Махай се! — извика той на коня и го плесна по задницата.
Щом Иеясу се озова на седлото и конят му запрепуска надалеч, Тадахиро и останалите служители яхнаха своите животни и го последваха.
Заваля сняг. Изглежда, бе чакал да залезе слънцето. Вятърът го трупаше навсякъде, той напада по знамената, хората и конете на разбитата войска и направи отстъплението им дори още по-несигурно.
— Негово Височество… къде е Негово Височество? — викаха объркано мъжете.
— Къде е пътят за щаба?
— Къде е нашето поделение?
Стрелците на Кай се целеха в изгубилите се покрай пътя бягащи хора и изпращаха срещу тях залпове посред сипещия се сняг.
— Отстъпвайте! — извика един от войниците на Токугава. — Раковината свири отстъпление!
— Трябва вече да са изтеглили щаба — отвърна му друг.
Вълна от победени хора се понесе в черна редица на север, загуби се на запад и претърпя много още жертви. Най-сетне мъжете се запрепъваха в една посока — на юг.
Иеясу, току-що избягал от опасността заедно с Тории Тадахиро, погледна назад към хората, които го следваха и внезапно спря коня си.
— Вдигнете знамената. Вдигнете знамената и съберете хората — заповяда той.
Нощта наближаваше бързо и снегът постоянно се засилваше. Служителите на Иеясу се събраха около него и надуха раковината. Размахаха пълководческите знамена и повикаха при себе си хората. Постепенно войниците от разбитата армия се събраха наоколо им. Всички до един бяха потънали в кръв.