Отрядът на Баба Нобуфуза и Обата Кадзука от войската на Кай обаче знаеше, че главната част от вражеските части са тук и много бързо ги запритиска с лъкове и стрели от едната страна и с пушки от другата. Изглеждаше, че ще се опитат да отрежат отстъплението им.
— Тук е опасно, господарю. Най-добре да се оттеглите възможно най-бързо — подкани Мидзуно Сакон Иеясу.
После се обърна към хората и обяви:
— Защитавайте Негово Височество. Аз ще взема малко хора и ще нападна противника. Всеки, който иска да жертва живота си за Негово Височество, нека дойде.
Сакон препусна право срещу вражеския строй, без дори да погледне назад, за да види дали някой е тръгнал след него. Тридесет-четиридесет войници го последваха на сигурна смърт. Почти веднага след това писъци, викове и звън на саби и копия се смесиха със стенанията на снеговития вятър и се сляха в страховит вихър.
— Сакон не трябва да умира! — извика Иеясу.
Изобщо не приличаше на себе си. Служителите му се опитаха да го спрат и сграбчиха юздите на коня, но той ги дръпна от ръцете им и докато станат на крака, вече препускаше край черно-белия вихър с вид точно като на демон.
— Господарю! Господарю! — завикаха те.
Щом Нацуме Джиродзаемон, офицерът, оставен да ръководи крепостта Хамамацу, чу за поражението на другарите си, той потегли с малък отряд от тридесет конника, за да се погрижи за сигурността на Иеясу. Като пристигна в този миг и завари господаря си посред отчаяна битка, скочи от коня и с копие в ръка се затича към купа сражаващи се.
— К-к… какво е това? Такава кръвожадност не ви подхожда, господарю. Връщайте се в Хамамацу! Отдръпнете се, господарю!
И като хвана коня му за муцуната, той с труд я извъртя настрани.
— Джиродзаемон? Пусни ме! Толкова ли си глупав да ми се изпречваш на пътя посред вражеските отряди?
— Щом аз съм глупав, господарю, то вие сте още повече! Ако ви посекат на такова място, каква ще е ползата от всичките ни досегашни изпитания? Ще ви запомнят като военачалник-глупец. Искате ли да се отличите, тепърва направете нещо важно за страната!
С просълзени очи, Джиродзаемон викаше на Иеясу с такова усилие, че устата му почти се цепнаха до ушите, като в същото време безжалостно удряше коня на своя господар с копието си. От служителите и близките прислужници, които бяха с Иеясу предишната нощ, лицата на мнозина вече не се виждаха тази вечер. Повече от триста от хората му бяха загинали в битката и никой не знаеше колко са били ранени.
Понесли бремето на една изцяло разгромена армия, мъжете се заизнизваха обратно към потъналия в сняг град под крепостта. По лицата им се четеше самопрезрение. Отстъплението продължи от вечерта до след полунощ.
Небето бе в червено, навярно заради големите огньове пред всяка от крепостните порти. Червенината на падналия сняг обаче явно се дължеше на кръвта на завръщащите се войни.
— Какво е станало с Негово Височество? — питаха просълзени мъжете.
Бяха отстъпили с мисълта, че Иеясу е вече в крепостта си, а сега стражата им казваше, че той още не се е върнал. Дали е останал обкръжен от враговете или вече е убит? Каквото и да бе, те бяха побягнали преди своя господар и бяха така засрамени, че отказаха да влязат в крепостта. Просто останаха навън и потропваха с крака от студ.
В добавък към цялото объркване, отвъд западната порта изведнъж се чу пушечен изстрел. Беше врагът. Смъртта ги обграждаше отвсякъде. А щом Такеда вече са стигнали толкова надалеч, съдбата на Иеясу наистина е под съмнение.
Като си мислеха, че краят на рода Токугава вече е настъпил, те с вик се спуснаха към мястото, откъдето се чуха пушките. Готови бяха да умрат в битката, а в очите им нямаше надежда. Щом една група излезе с блъскане през портата, почти се удариха в препускащите навътре неколцина конници.
Противно на всички очаквания, ездачите бяха техните собствени предводители, които се връщаха от сражението. Жалостните викове на войниците се обърнаха на приветствени възгласи, те замахаха с мечове и копия и поведоха мъжете навътре. Влезе един, после втори, после трети конник; осмият бе Иеясу, с откъснат ръкав на доспехите и покрито с кръв и сняг тяло.
— Господарят Иеясу е! Господарят Иеясу!
Веднага щом го зърнаха, вестта се понесе от уста на уста и мъжете, съвсем забравили се, заскачаха във въздуха.
Като влезе с широки крачки във вътрешното укрепление, Иеясу извика на висок глас, сякаш още бе на полето на боя:
— Хисано! Хисано!
Придворната дама се затича насреща му и падна по очи на земята. Пламъкът на малката лампа, която носеше, мъждукаше на вятъра и хвърляше трепкащи отблясъци върху профила на Иеясу. По бузата имаше кръв, а косата му бе в ужасен безпорядък.