— Донеси гребен — каза той и седна тежко на пода.
Докато Хисано оправяше косата му, даде нова заповед:
— Гладен съм. Донесете ми нещо за ядене.
Щом внесоха храната, веднага взе клечките си за ориз, но вместо да почне да яде, каза:
— Отворете всички врати на терасата.
Дори при горенето на лампите, с отворени врати стаята стана от снега навън по-светла. Тъмни купчинки войници почиваха по терасата. Веднага щом свърши да се храни, Иеясу излезе от вътрешното укрепление и тръгна да провери отбраната на крепостта. Нареди на Амано Ясукаге и Уемура Масакацу да внимават за нападение и разположи останалите военни по цялото протежение от главната порта до главния вход за вътрешното укрепление.
— Даже цялата войска на Кай да нападне с всичката си сила, ние ще им покажем мощта на нашето оръжие. Няма да се доберат дори и до педя от тези каменни стени — похвалиха се те.
При все че гласовете им бяха напрегнати, тяхната цел беше да успокоят господаря си и да му вдъхнат кураж.
Иеясу разбра това намерение и закима утвърдително, но тъкмо когато се канеха да се завтекат към местата си, ги повика обратно:
— Не затваряйте никоя от крепостите порти от главната до вътрешното укрепление. Оставете ги всички отворени. Разбрахте ли?
— Какво? Какво казвате, господарю?
Военачалниците се поколебаха. Тази заповед влизаше в разрез с основните начала на отбраната. Железните врати на всички порти бяха залостени. Вражеската войска вече наближаваше от всички страни града под крепостта и се готвеше да ги унищожи. Защо ги кара да отворят шлюзовете на дигата тъкмо когато приливната вълна приближава?
— Не, не мисля, че положението позволява да се отива чак дотам — каза Тадахиро. — Когато нашите отстъпващи отряди пристигнат, можем да отворим вратите и да ги пуснем да влязат. Със сигурност няма нужда да им оставяме крепостните порти широко отворени.
Иеясу се засмя и му направи бележка заради недоразумението.
— Това не е заради хората, които се връщат по-късно. Готвим се за Такеда, които като надменен прилив идват насам, сигурни в победата си. И аз не просто искам да отворите вратите на крепостта — искам да запалите пред входа пет-шест големи огньове. Направете и няколко огъня зад крепостните стени. И проверете също, дали отбраната е в пълен порядък. Пазете тишина и гледайте кога ще се появи неприятелят.
Що за безстрашен ответен удар е това? Без най-малко колебание обаче те направиха, каквото им беше заповядано.
Според желанието на Иеясу крепостните порти бяха широко отворени и от външния край на рова до входа на укреплението върху снега падна отражението на пламтящи огньове. След като погледна за минута зрелището, Иеясу отново влезе вътре.
Изглежда, че висшите военачалници разбираха какво става, но войниците в крепостта в по-голямата си част изглежда вярваха на пръснатия от един офицер на Иеясу слух, че Шинген е убит и настъпващият враг е загубил своя най-изтъкнат пълководец.
— Уморен съм, Хисано. Мисля, че ще изпия чаша саке. Налей ми една, моля те.
Иеясу се върна в главната зала и след като пресуши чашата, си легна. Придърпа завивките, с които го бе заметнала Хисано и с хъркане заспа.
Не след дълго отрядите на Баба Нобуфуза и Ямагата Масакаге се стекоха край рова, готови за нощно нападение.
— Какво е това? Чакайте!
Спрели пред крепостната порта, двамата военачалници дръпнаха юздите на конете си и попречиха на цялата войска бързешком да се втурне напред.
— Какво мислите, генерал Баба? — попита Ямагата, като се приближи до своя другар по служба.
Изглеждаше напълно озадачен. Баба също имаше своите съмнения и погледна към вражеската порта. Там, в далечината, пред и вътре зад портата, горяха големите огньове. А железните врати стояха широко отворени. Нямаше врата, а все пак портите стояха. Това положение изглежда поставяше един тревожен въпрос.
Водата в рова бе черна, снегът по препълнената с хора крепост — бял. Не се чуваше нито звук. Ако се заслушаха много внимателно, в далечината мъжете можеха да доловят пукащия шум на съчките. А ако напрегнеха и ума, и ушите си, може би биха чули хъркането на разгромения пълководец Иеясу, който сега сънуваше в кулата — самото сърце на тази безврата порта.
— Мисля, че преследването ни е било така бързо и врагът дотолкова се е объркал, че са нямали време да затворят крепостта и сега спят — каза Ямагата. — Трябва да нападнем още сега.
— Не, почакайте — прекъсна го Баба.
Той се ползваше с името на един от най-умните пълководци във войската на Шинген. Мъдрецът, като се къпе в мъдростта си, може някой път да се удави в нея. И Баба обясни на Ямагата защо планът му е погрешен.