— Да се подсигурят в такъв случай крепостните порти би било естествена мисъл при едно поражение. Но това, че е оставил крепостта широко отворена и е имал времето да струпа тези големи огньове, доказва безстрашието и самообладанието на човека отпред. Като си помислиш, той без съмнение очаква от нас прибързана атака. Съсредоточил се е върху тази единствена крепост и е напълно уверен в победата си. Противникът ни е млад пълководец, но е Токугава Иеясу. Не трябва без внимание да влизаме вътре и да посрамваме бойното име на рода Такеда, та по-късно да станем за посмешище.
Стигнали чак дотук, накрая и двамата военачалници оттеглиха хората си.
Вътре, щом долови в съня си гласа на своя слуга, Иеясу скочи стреснат от леглото.
— Не съм умрял! — извика той и подскокна от радост.
Незабавно прати отряди да преследват врага. Както можеше да се очаква от тях, Ямагата и Баба не си загубиха ума в объркването, а напротив, оказаха съпротива, опожариха околността на Нагури и блестящо се оттеглиха.
Токугава претърпяха голямо поражение, но можеше да се каже, че са показали своята дързост. И не само това, но и повторно накараха Шинген да се откаже от своя поход към столицата и не му оставиха друг избор, освен да се оттегли в Кай. Много хора бяха пожертвани. В сравнение с четиристотинте мъже на Такеда, ранените и убитите от страната на Токугава наброяваха не по-малко от хиляда сто и осемдесет души.
Погребение за живите
Червени и бели цветчета летяха от дърветата в крепостта Гифу на високия планински връх и падаха по покривите на къщите в града долу.
Година след година вярата на хората в Нобунага нарастваше — вяра, която се пораждаше от сигурността на съществуването им. Законите бяха строги, но думите на техния господар не отиваха напразно. Това, което обещаеше относно живота на хората, винаги биваше изпълнено и намираше отражение в тяхното благосъстояние.
Хората от областта знаеха тези стихове, които Нобунага обичаше да припява, когато пие саке. Но той разбираше думите им доста по-различно от монасите — че светът не е нищо повече от мимолетен и непостоянен сън. „Има ли нещо, което не изтлява?“, бе любимият му стих и всеки път, когато го изпяваше, той леко надигаше глас. Възгледът му за света сякаш се съдържаше в този единствен ред. Човек няма да постигне много в живота си, ако дълбоко не се замисля над него. Накрая всички умираме — това знаеше Нобунага за живота. За един мъж на тридесет и седем бъдещето не беше вече много дълго. А за такова кратко време неговата амбиция бе извънредно голяма. Честолюбието му бе безгранично и да го преследва, като преодолява пречките по пътя, напълно го удовлетворяваше. Човек обаче има отсъден нему срок за живеене и той не можеше да не изпитва и чувство на съжаление.
— Удари барабана, Ранмару.
Днес отново ще танцува. По-рано този ден бе развличал един пратеник от Исе. Продължи да пие през целия следобед.
Ранмару донесе барабана от съседната стая. Наместо да го удари обаче, той обяви:
— Току-що пристигна господарят Хидейоши.
В един момент изглеждаше, че Асаи и Асакура ще настъпят напред след Микатагахара, тъй като бяха почнали начесто да се раздвижват. Но след като Шинген отстъпи, свиха се вътре в областите си и се заеха да подсилват отбраната им.
Като очакваше мир, Хидейоши тайно напусна крепостта Йокояма и направи обиколка из околността на столицата. Колкото и безпорядъчни да бяха условията в страната, никой от началниците на крепости не остана затворен зад своите стени. Понякога се преструваха, че са си тръгнали, а всъщност бяха там; друг пък се правеха, че са там, а всъщност ги нямаше. Воинът трябва умело да използва силата на истината и лъжата. Разбира се, Хидейоши също пътуваше под прикритие и твърде вероятно е това точно да бе причината, по която пристигна в Гифу така внезапно.
— Хидейоши?
Нобунага го остави да почака в една друга стая, но скоро влезе при него и седна. Беше в необичайно добро настроение.
Хидейоши бе облечен крайно просто и по нищо не се различаваше от обикновен пътник. Както беше в тези дрехи, се просна по очи, но после вдигна поглед и се засмя.
— Обзалагам се, че сте изненадан.
Нобунага го погледна, сякаш не разбира какво говори.
— От какво? — попита той.
— От внезапното ми пристигане.
— Що за глупост е това? Знаех, че през последните две седмици не си в Йокояма.