— Но сигурно не сте очаквали да се появя днес тук.
Нобунага се засмя.
— Мислиш, че съм сляп, а? Сигурно си се уморил да се веселиш с леките жени в столицата, слязъл си по пътя за Оми до къщата на някой богаташ в Нагахама, повикал си тайно Ою и сега идваш тук след срещата.
Хидейоши промърмори нещо в отговор.
— Ти си този, който навярно е изненадан — допълни Нобунага.
— Изненадан съм, господарю. Вие виждате всичко.
— Тази планина е достатъчно висока, за да оглеждам от нея поне десет области наведнъж. Но има един човек, който дори по-подробно от мене знае какво вършиш. Имаш ли представа кой е той?
— Трябва да сте пратили съгледвач подире ми.
— Съпругата ти.
— Шегувате се! Не сте ли леко пийнал днес, господарю?
— Може да съм пил, но надали греша в това, което казвам. Жена ти може и да живее в Суномата, но ако си мислиш, че е далеч от теб, то сериозно грешиш.
— О, не. Е, в недобро време съм дошъл. С ваше позволение ще…
— Не може да бъдеш винен, че кръшкаш така — каза засмян Нобунага. — Няма съвършено нищо лошо в това от време на време да се радваме на черешовите цветове. Но защо не повикаш Нене и не се съберете двамата заедно?
— Разбира се.
— Доста време мина, откакто си се виждал с нея, нали?
— Да не би жена ми да ви е притеснявала с писма или нещо подобно?
— Не се тревожи. Нищо такова е нямало, но аз й съчувствам. И не само на твоята жена. Всяка съпруга трябва да се грижи за дома, докато мъжът й отсъства на война, затова дори и да има съвсем малко време, един човек трябва на жена си, преди всички други, да показва че е добре.
— Както желаете, но…
— Отказваш ли?
— Да. От няколко месеца насам не се е случвало нищо неблагоприятно, но умът ми не се е отделял дори на косъм от бойното поле.
— Все умееш да говориш! Пак ли ще си разпускаш езика? Няма никаква нужда.
— Ще се оттегля, господарю. Свивам знамената си тук.
Господар и служител се засмяха заедно. След малко те започнаха да пият и дори отпратиха Ранмару. После разговорът им се пренесе върху тема, достатъчно сериозна, за да снишат гласове.
— И как са нещата в столицата? — запита с очакване Нобунага. — При мен постоянно сноват вестоносци оттам, но искам да чуя какво си видял ти.
Това, което се канеше да каже Хидейоши, изглежда бе свързано с негови собствени очаквания.
— Седнали сме малко надалеч един от друг. Или аз, или господарят ще трябва да се приближим малко.
— Ще се преместя.
Нобунага взе бутилката със саке и чашата си и слезе от почетното място.
— Затвори и плъзгащата се врата към съседната стая — нареди той.
Хидейоши седна право пред Нобунага и заговори:
— Положението е същото, както винаги. Освен това, че откакто Шинген не успя да достигне столицата, шогунът изглежда е станал още по-отчаян. Кроежите му сега са открито насочени против вас, господарю.
— Е, мога да си представя. В крайна сметка Шинген стигна чак до Микатагахара, а после шогунът чу, че той се е оттеглил.
— Шогунът Йошиаки е хитър политик. Шава насам-натам, дарява хората с разни милости и косвено ги кара да се боят от вас. Натрупа доста капитал от опожаряването на връх Хиеи и сега, изглежда, подбужда други верски общности към бунт.
— Доста неприятна съвкупност от обстоятелства.
— Но не си заслужава да се тревожите заради нея. Монасите-воини видяха какво стана с връх Хиеи и това значително охлади смелостта им.
— Хосокава е в столицата. Видя ли се с него?
— Господарят Хосокава е изпаднал в немилост пред шогуна и се е затворил в своето селско имение.
— Да не е бил прогонен от Йошиаки?
— Изглежда, господарят Хосокава е мислел, че съюзът с вас би бил най-добрият начин да се запази шогуната. Заложил собственото си добро име и няколко пъти съветвал за това господаря Йошиаки.
— Явно е, че Йошиаки не иска да слуша никого.
— И освен това гледа по доста странен начин на малкото останала му власт. В един преходен период миналото и бъдещето биват разделени от сътресение. Почти всички загинали са от онези, които заради сляпата си привързаност към миналото не съумяват да забележат, че светът се е променил.
— Ние такова сътресение ли преживяваме?
— Всъщност, съвсем наскоро се е случило нещо извънредно драматично. Току-що получих вест, че…
— Що за събитие е това?
— Е! Това още не се е разнесло навън, но тъй като е било чуто от острото ухо на моя довереник Ватанабе Тендзо, мисля, че изглежда може да му се вярва.
— Какво е?
— Не е за вярване, но като че пътеводната звезда на Кай може най-сетне да е залязла.
— Какво?! Шинген!
— През втория месец той нападнал Микава и докато обсаждал крепостта Нода, една вечер бил застрелян. Това е, което чул Тендзо.