За миг Нобунага отвори широко очи и погледна Хидейоши право в лицето. Ако е истина, че Шинген е мъртъв, то пътят на страната много бързо ще се промени. Господарят се почувства, сякаш тигърът зад гърба му изведнъж е изчезнал и бе като потресен. Искаше да повярва на вестта, ала в същото време не успяваше. Веднага щом чу новината, усети невероятен прилив на облекчение и безподобна радост избликна в гърдите му.
— Ако е истина, то от този свят си е тръгнал един много даровит пълководец — каза Нобунага. — И отсега нататък историята е поверена в нашите ръце.
Изражението на лицето му далеч не бе толкова объркано като това на Хидейоши. Всъщност, имаше вид, сякаш току-що са му поднесли основното ястие на трапезата.
— Бил е прострелян, но още нямам представа дали е умрял веднага, от какво естество са раните му или къде е бил улучен. Чувах обаче, че когато внезапно вдигнали обсадата на крепостта Нода и се върнали в Кай, не показвали обичайния за Такеда боен дух.
— Допускам, че не са. След като вече са загубили Шинген, няма значение колко са свирепи самураите на Кай.
— Тайно получих това известие от Тендзо, докато идвах насам и веднага го пратих обратно в Кай, за да потърси потвърждение.
— Още никой в другите области ли не е чул за това?
— Нищо не показва някой да е. Родът Такеда сигурно още го пази в тайна и ще си дават вид, че Шинген е в добро здраве. Значи, ако се предприеме някаква стъпка от името на Шинген, възможността е девет от десет той да е мъртъв или поне с опасност за живота му.
Нобунага замислено кимна. Изглежда, искаше потвърждение за разказа. Изведнъж вдигна чашата със саке и въздъхна. „Помисли, че човекът има само петдесет лета…“ Но не му се танцуваше. Размислите за нечия чужда смърт го трогваха много повече от тези за неговата собствена.
— Кога се връща Тендзо?
— Трябва да си дойде до три дни.
— В крепостта Йокояма ли?
— Не, казах му да пристигне направо тук.
— Е, остани при мен дотогава.
— Възнамерявах да направя това, но по възможност бих искал да изчакам заповедите ви в някоя странноприемница в града под крепостта.
— Защо?
— Без определена причина.
— Е, тогава защо не останеш в крепостта? Прави ми за известно време компания.
— Ами…
— Що за тъпотия?! Притеснява ли те да си близо до мене?
— Не, истината е, че…
— Каква е истината?
— Оставих в тази странноприемница долу… един спътник и тъй като си помислих, че там може да му е скучно, обещах довечера да се върна.
— Този спътник жена ли е?
Нобунага бе като поразен. Чувствата, които събуди у него известието за смъртта на Шинген, бяха така далеч от грижите на Хидейоши.
— Иди довечера в странноприемницата, но утре се върни в крепостта. Може да доведеш твоя „спътник“ със себе си.
Това бяха последните думи на Нобунага към него, докато се извръщаше на тръгване.
Удари гвоздея право по главичката, мислеше си Хидейоши, докато се връщаше към странноприемницата. Чувстваше се като смъмрен, но това отново бе милост от страна на Нобунага. Обвиваше главата на гвоздея в красива украса, без онзи дори да забелязва това. На следващия ден се качи с Ою до крепостта, без това да предизвиква у него никакво неудобство.
Нобунага се бе преместил в нова стая и за разлика от предишния ден не бе обгърнат от мирис на саке. Седнал пред Хидейоши и Ою, той ги погледна от височината на подиума.
— Вие не сте ли сестрата на Такенака Ханбей? — попита той свойски.
Това бе първият път, който Ою срещаше Нобунага и сега тя бе редом с Хидейоши. Скри лице и си пожела да потъне в пода, но му отговори със слаб и прелестен гласец:
— Чест е за мен да се запозная с вас, господарю. Вие оказахте милост и на моя по-малък брат, Шигехару.
Нобунага впечатлен се загледа в нея. Отпърво му се искаше да подразни малко Хидейоши, но сега се почувства виновен и стана по-сериозен.
— Подобри ли се здравето на Ханбей?
— Не съм виждала от известно време брат си, господарю. Той е зает със своите военни задължения, но все пак от време на време получавам писма от него.
— А къде живеете сега?
— В крепостта Чотейкен във Фува, където имам далечен роднина.
— Чудя се дали Ватанабе Тендзо вече се е върнал — обади се Хидейоши в опит да промени темата, но Нобунага бе стара лисица и нямаше да се остави да бъде отвлечен.
— Какво казваш? Взе нещо да се объркваш. Не ми ли каза ти съвсем наскоро, че Тендзо няма да се върне до три дни?
Лицето на Хидейоши се обля в ярка руменина. Изглежда, Нобунага остана доволен от това. Искаше му се да го види за малко притеснен и разтревожен.