После покани Ою на празненството вечерта и отбеляза:
— Макар Хидейоши на няколко пъти да е ставал свидетел, вие не сте ме виждали как танцувам.
Когато по-късно вечерта Ою помоли да си вземе довиждане, Нобунага не настоя да остане, но каза рязко на Хидейоши:
— Е, тогава върви и ти.
Двойката напусна крепостта. Хидейоши обаче скоро се върна сам с някак объркан вид.
— Къде е господарят Нобунага? — попита той един от оръженосците.
— Тъкмо се оттегли в спалнята си.
Щом чу това, Хидейоши, необичайно разбързан, се отправи към частните покои и помоли един от самураите на стража да предадат съобщение.
— Трябва тази вечер да се срещна с Негово Височество.
Нобунага още не си беше легнал и веднага щом въведоха Хидейоши при него, помоли всички да излязат от стаята. При все че хората от нощната стража се оттеглиха, Хидейоши продължи нервно да се оглежда наоколо.
— Какво има, Хидейоши?
— Ами, изглежда в съседната стая има още някой.
— Не е някой, за когото да се тревожиш. Това е просто Ранмару. Не би трябвало да ни пречи с нещо.
— Но все пак. Съжалявам, че моля за това, но…
— И той ли да си отиде?
— Да.
— Излез и ти, Ранмару — обърна се към съседната стая Нобунага.
Ранмару се поклони мълчаливо, стана и си тръгна.
— Сега вече всичко трябва да е наред. За какво е всичко това?
— Работата е там, че когато си взех довиждане и преди малко слязох в града, заварих там Тендзо.
— Какво?! Тендзо ли се е върнал?
— Каза, че бързал през планините, за да стигне дотук, като едва правел разлика между деня и нощта. Смъртта на Шинген е вече сигурна.
— Така… в крайна сметка.
— Мога да ви дам много подробности. Приближените му в Кай изглежда се преструват, че нищо не се е случило, но зад това ясно може да се долови примесът на скръбта.
— Траурът, обзалагам се, е държан в пълна тайна.
— Естествено.
— И другите области не знаят нищо?
— Засега да.
— Е, сега е моментът. Допускам, че си забранил на Тендзо да говори за това.
— Не е нещо, за което да се тревожите.
— Но между нинджите има някои безогледни хора. Сигурен ли си в него?
— Той е племенник на Хикоемон и ни е верен.
— Е, трябва да сме крайно предпазливи. Възнагради го, но го дръж вътре в крепостта. Може би най-добре ще е да го затворим, докато всичко това приключи.
— Не, господарю.
— Защо не?
— Понеже отнесем ли се така към някого, при следващата възможност на него няма да му се иска да изложи на опасност живота си, както този път. А ако не успявате да се доверите на един човек, но му дадете награда, някой ден той може да бъде изкушен с много повече пари от противниците ни.
— Е, добре, къде го остави?
— Като по късмет Ою тъкмо се готвеше да потегли за Фува и аз му наредих да тръгне с нея като охрана на носилото й.
— Човекът е заложил на връщане от Кай живота си, а ти веднага му нареждаш да придружи твоята любовница? Няма ли Тендзо да се ядоса от това?
— С радост тръгна заедно с нея. Може да съм глупав господар, но той ме познава много добре.
— Ти изглежда се отнасяш към хората си малко по-различно от мене.
— Може да бъдете двойно по-спокоен, господарю. Тя може да е жена, но ако й се стори, че Тендзо се кани да разкрие комуто и да било някаква тайна, ще защити нашите интереси, дори и ако се налага да го убие.
— Остави самохвалството настрана.
— Простете. Знаете какъв съм.
— Не в това с работата — възрази Нобунага. — Кайският тигър е мъртъв и ние не може да се бавим. Трябва да действаме, преди всички да са узнали за смъртта на Шинген. Тръгвай още тази вечер, Хидейоши и побързай да стигнеш в Йокояма.
— Възнамерявах да направя това незабавно, затова пратих Ою обратно във Фува и…
— Забрави останалото. Имам съвсем малко време за сън. С идването на деня вдигаме на крак войската.
Мислите на Нобунага съвършено съвпадаха с тези на Хидейоши. Възможността, която винаги бяха търсили, моментът да сложат край на една отдавнашна грижа, сега бе настъпил. Грижата бе, разбира се, премахването на враждебния шогун и на стария ред.
Не е нужно да се казва, че след като Нобунага бе действащо лице на новата епоха, която идваше на смяна на старата, неговото настъпление бързо се осъществи. На двадесет и втория ден от третия месец войската му с гръм излезе от Гифу. Когато пристигна на брега на езерото Бива, тя се раздели на две. Едната половина, предвождана от Нобунага, се качи на кораби и заплува през езерото на запад. Другата, съставена от частите начело с Кацуие, Мицухиде и Хачия, пое по суша и занастъпва покрай южния бряг на езерото.