Неговият главен служител Такума Мимасака със сълзи на очи го спря, издърпа го назад за пояса, качи го насила на седлото и го тласна в посока към Ечидзен. После, като зае положение за отбрана, за да даде на своя господар време за бягство, той събра към хиляда войници и до последно се сражава срещу войската на Ода.
Надали трябва да се казва, че Такума и всичките му мъже претърпяха тъжен и пълен разгром и загинаха. Докато такива верни служители се принасяха в жертва, Йошикаге се затвори в главната крепост в Ичиджогадани. Но той дори нямаше куража да защити докрай земята на предците си.
Скоро след като се върна в крепостта, взе съпругата и децата си и избяга в един храм в окръга Одо. Реши, че ако останат вътре в крепостта и се случи най-лошото, няма вече да имат път за бягство. След като техният господар показа такава липса на решителност, всичките му пълководци и войници се отказаха от него.
Есента бе в разгара си. Нобунага се върна в своя лагер на връх Торагодзе, откъдето вече беше обкръжил Одани. Откакто пристигна, имаше необикновено спокоен вид, сякаш просто чака падането на крепостта. След стремителното сгромолясване на Ечидзен, докато пепелищата на Ичиджогадани още тлееха, незабавно се върна тук. Сега издаваше заповеди.
Маенами Йошицугу, предалият се пълководец на Ечидзен, получи крепостта Тойохара. По същия начин на Асакура Кагеюки бе поверена крепостта Ино, а Тода Ярокуро беше пратен в крепостта Фучу. Така Нобунага прие при себе си голям брой служители на рода Асакура, запознати с условията в областта. Накрая натовари Акечи Мицухиде с отговорността да ги надзирава.
По всяка вероятност, не би могло да има някой по-подходящ за тази роля от Мицухиде. През дните на своето неспокойно странничество той сам бе служител на Асакура и бе живял в града под крепостта Ичиджогадани, където трябваше да понася хладните погледи на другарите си по служба. Сега нещата стояха точно наопаки и Акечи оглавяваше своите предишни началници.
Трябва през гърдите на Мицухиде да са минали значителна гордост и поток от други чувства. Освен това, неговият ум и способности получиха признание при много различни случаи и сега той бе един от любимите служители на Нобунага. В наблюденията си върху околните Мицухиде беше далеч по-проницателен от повечето хора и след много години на битки и ежедневно служене, доста добре вникваше в характера на Нобунага. Познаваше, дори от разстояние, израженията, думите и погледите на своя господар, също така добре както своите собствени.
Много пъти дневно Мицухиде пращаше от Ечидзен пратеници. Не взимаше самостоятелно дори и най-малкото решение, а при всякакви случаи питаше Нобунага за мнението му. Последният преглеждаше тези бележки и писма в своя лагер на връх Торагодзе и даваше нареждания.
Планини в пълното пъстроцветие на есента обрамчваха безоблачното синьо небе, което на свой ред се отразяваше долу в яркосиньото езеро. Чуруликането на птиците караше тук-там някои да се прозяват.
Хидейоши бързо пресече планината от Йокояма. Шегуваше се пътьом с хората си и докато се смееше, зъбите му лъскаха на есенното слънце. С приближаването си поздрави всички наоколо. Това бе човекът, построил крепостта в Суномата и по-късно сложен за наместник на тази в Йокояма. Отговорностите и положението му бързо го бяха изтъкнали между останалите военачалници на Ода, и все пак той бе същият както винаги.
Когато другите пълководци сравняваха неговото държание със собствената си сериозност, някои от тях го преценяваха като лекомислен и бъбрив, но други го виждаха в по-различна светлина и казваха:
— Достоен е за поста си. Не се е променил от преди, макар и доходът му толкова да е нараснал. Първо беше слуга, после — самурай и накрая изведнъж управлява крепост. Но е все същият. Предполагам, че тепърва ще си спечели още по-голямо владение.
Преди малко Хидейоши небрежно се бе мярнал за миг в лагера, след което с няколко прости думи притегли Нобунага настрана. Сега се изкачваха нагоре към планината.
— Какво безочие! — възкликна Шибата Кацуие, когато двамата със Сакума Нобумори излязоха вън от чертите на стана.
— Ето защо толкова не го обичат, дори и когато няма причина за това. Няма нищо по-неприятно от това да слушаш как някой бърбори колко умен бил той самият.
Почти процеждаха думите между зъбите си и наблюдаваха фигурата на Хидейоши, който си проправяше път през далечното блато, придружен от Нобунага.
— Не ни казва нищо — изобщо не се съветва с нас.
— И първо на първо, не е ли това страшно опасно? Може да е посред бял ден, но врагът би могъл да дебне навсякъде из тези планини. Какво ще стане, ако почнат да стрелят по него?