Захули Ода почти все едно, че се канеше да ги заплюе, но после изведнъж млъкна.
Светлината на лампите идеше отзад и скриваше лицето на Оичи зад сучещото от гръдта й дете. Това е малката сестра на Нобунага! Нагамаса потрепери от вълнение. Та тя дори прилича на него. Имаше бледата кожа и профила на брат си.
— Плачеш ли?
— Понякога бебето се дразни и ако млякото не идва, ме хапе за зърното.
— Нямаш мляко ли?
— Да, сега нямам.
— Това е, понеже имаш някаква скрита грижа и прекалено си отслабнала. Но ти си майка, а за майките това е истинската битка.
— Знам.
— Предполагам, смяташ ме за суров съпруг.
Като още придържаше детето към гърдите си, тя се премести по-близо до мъжа си.
— Не, не е така! За какво да ти се сърдя? Това всичко е съдба.
— Хората не може да се примиряват с нещо, просто като казват че било съдба. Животът на една самурайска съпруга е пълен с повече болка от гълтането на саби. Ако не си решена изцяло, решимостта ти въобще няма да е истинска.
— Опитвам се да стигна до такова разбиране, но мога да мисля само за това че съм майка.
— Скъпа моя, дори в деня в който се ожених за теб, аз не смятах че ще бъдеш моя завинаги. Нито пък баща ми даде позволението си да станеш същинска съпруга в рода Асаи.
— Какво?! Какво говориш?
— Във време като това човек трябва да говори истината. Миг като този никога няма да се повтори и затова сега ще ти разкрия сърцето си. Когато Нобунага те прати да станеш моя съпруга, това всъщност не беше нищо повече от един политически ход. От самото начало можех да видя какво крие той в сърцето си.
За момент млъкна.
— Дори като знаех това, обаче, между нас израсна обич, която нищо не можеше да спре. После ни се родиха четири деца. Сега ти вече не си сестра на Нобунага. Ти си моя жена и майка на децата ми. Няма да ти позволя да лееш сълзи за нашите противници. Защо тогава така слабееш и задържаш млякото, което трябва да даваш на детето ни?
Сега тя разбираше. Всичко, породено от „съдбата“, бе следствие на един политически ход. Станала е невеста по политически съображения — от самото начало Нагамаса е виждал в Нобунага човек, от когото трябва да се пази. Нобунага обаче искрено бе обичал своя зет.
Господарят на Овари вярваше, че наследникът на рода Асаи е човек с бъдеще и му се бе доверявал. С въодушевление настояваше на брака им. От самото начало обаче връзката се оказа съмнителна заради много по-отдавнашния съюз между Асаи и Асакура от Ечидзен. Съглашението им не включваше само взаимна отбрана, а и здраво ги обвързваше за приятелство и подкрепа един другиму. Асакура и Ода от години бяха врагове. Когато Нобунага нападна Сайто в Гифу, колко много му пречиха те и как помагаха на Сайто!
Нобунага преодоля тази пречка за женитбата, като прати на Асакура писмено обещание, че няма да напада техните владения.
Скоро след сватбата и бащата на Нагамаса, и родът Асакура на който бе задължен за толкова много услуги, се заопитваха да принудят младия съпруг да се отнася към жена си с подозрение. Между това Асаи се бяха присъединили към Асакура, шогуна, Такеда Шинген от Кай и монасите-воини от връх Хиеи в техния насочен против Нобунага съюз.
На следващата година Нобунага нахлу в Ечидзен и внезапно бе ударен в гръб. Като отряза пътя му за отстъпление и влезе в съглашение с рода Асакура, Нагамаса замисляше неговото пълно унищожение. По това време вече бе дал на шурея си да разбере, че няма да остави своите решения да се влияят от родството им, но онзи не искаше да повярва в това. Частите на Асаи и бойния кураж на мъжа, комуто Нобунага се бе доверявал, се превърнаха в огън под самите му нозе. Всъщност, превърнали се бяха направо в окови. След разгрома на Ечидзен обаче, крепостта Одани не беше повече нито огън, нито спънка.
Въпреки това и сега Нобунага още се надяваше да не му се налага да убие Нагамаса. Естествено, той хранеше уважение към неговата храброст, но повече от това го спираше привързаността, която изпитваше към Оичи. Хората намираха това за странно, като си спомнеха как когато разруши с огън връх Хиеи, този владетел не обърна внимание, че го нарекоха „царя на злите сили“.
Есента напредваше ден след ден. Призори росата по тревите около крепостта беше студена и влажна.
— Случи се нещо ужасно, господарю.
Гласът на Фуджикаге Микава бе необичайно разтревожен. Тази нощ Нагамаса спа до мрежата против комари, която пазеше съпругата и децата му, без да сваля доспехите си.
— Какво има, Микава?
Задъхан, той бързо излезе от спалнята. „Утринно нападение!“ Това беше първата му мисъл. Но бедствието, за което го извести Микава, бе по-лошо и от това.