— През нощта Ода са превзели двора Кьогоку.
— Какво?!
— Няма съмнение. Може да се види от кулата, господарю.
— Не може да бъде.
Като много пъти се спъваше по тъмните стълби, той бързо се покачи на наблюдателницата. Макар Кьогоку да беше доста надалеч, дворът изглеждаше, сякаш е точно под него. На върха на крепостта в далечината там се вееха много на брой знамена, но нито едно от тях не принадлежеше на Асаи. Един от военачалническите флагове, който бляскаво и гордо се развяваше на вятъра, съвсем ясно сочеше присъствието на Хидейоши.
— Предали са ни! Добре! Ще им покажа. Ще покажа на Нобунага и всички самураи в тази страна — каза той и се насили да се усмихне. — Ще им покажа как умира Асаи Нагамаса!
Нагамаса се спусна по притъмнелите стълби на наблюдателницата. На служителите, които го следваха, се стори че придружават своя господар дълбоко под повърхността на земята.
— Какво… какво става? — попита жално по средата на стълбището някой от военачалниците.
— Оноги Тоса, Асаи Генба и Митамура Уемон са минали на страната на противника — отвърна му един от останалите.
Друг се обади с горчив глас:
— При все че бяха старши служители, те измениха на оказаното им с поверяването на Кьогоку доверие.
— Това не са човеци!
Нагамаса се обърна и каза:
— Стига сте се оплаквали!
Застанаха в широката, постлана с дърво стая на долния край на стълбите, огрята от слаба светлина. Укрепеното помещение напомняше на голяма клетка или килия на затвор. Бяха донесли тук много от ранените и сега те лежаха на сламени рогозки и стенеха.
При минаването на Нагамаса дори и лежащите самураи направиха усилие да коленичат.
— Няма да ги оставя да умрат напразно! Няма да ги оставя да умрат напразно! — каза с просълзени очи Нагамаса, докато минаваше покрай тях.
И все пак повторно се обърна към военачалниците си и строго им забрани да се оплакват.
— Няма полза да обиждате други. Всеки от вас трябва да избере собствения си път — дали ще се предаде на врага или ще умре заедно с мен. И от двете страни сте нравствено задължени. Нобунага се сражава да възроди страната, аз — за името и честта на самурайското съсловие. Ако мислите, че е по-добре да се предадете на Нобунага, тогава идете при него. Със сигурност не се каня да ви спирам!
Като каза това, той излезе да провери защитата на крепостта, но преди да е изминал и стотина крачки, бе известен за нещо много по-сериозно от загубата на Кьогоку.
— Господарю! Господарю! Ужасна новина!
Потънал в кръв, един от офицерите му се затича към него и падна на колене.
— Какво има, Кютаро?
В гърдите на Нагамаса бързо се загнезди предчувствието за нещо непоправимо. Вакуи Кютаро не беше от самураите, разположени в третия двор, а служител на баща му.
— Почитаемият ви баща, господарят Хисамаса, току-що извърши сепуку. Проправих си път през врага, за да ви донеса това.
Кютаро падна на колене. Задъхан, той извади вързаната коса на Хисамаса и коприненото му кимоно, в което беше увита и ги постави в ръката на Нагамаса.
— Какво?! И първият двор ли е превзет?
— Тъкмо призори един отряд войници тръгнал по тайната пътечка от Кьогоку до пред крепостната порта, като развявал знамето на Оноги. Казали, че Оноги трябва бързо да се види с господаря Хисамаса. Като допуснали, че Оноги води своите собствени хора, стражите отворили портата на крепостта. Веднага след това вътре се втурна множество войници, които си проправиха път до вътрешното укрепление.
— Врагът ли?
— Голямата част бяха служители на господаря Хидейоши, но хората, показали му пътя, без съмнение са били тези на предателя Оноги.
— Е, а баща ми?
— Би се храбро до самия край. Преди да се самоубие, лично подпали вътрешното укрепление, но противникът изгаси пожара и зае крепостта.
— Ах! Ето защо не сме видели никакви пламъци или дим.
— Ако от първия двор се бяха вдигнали пламъци, вие щяхте да пратите подкрепления, или можехте да подпалите крепостта и след като баща ви загина, да се самоубиете заедно с жената и децата си. От това, мисля, се е боял врагът и е искал да го предотврати.
Изведнъж Кютаро впи нокти в пръстта и простена:
— Господарю… аз умирам…
С почтително притиснати към земята длани, главата му падна надолу. Бе водил и спечелил много по-жестока битка, отколкото на бойното поле.
— Още една юначна душа си отиде — оплака го някой зад гърба на Нагамаса и после тихо заприпява молитва.
Молитвените мъниста затракаха леко в тишината. Щом Нагамаса се обърна, видя, че това е първосвещеникът Юдзан — още един бежанец, потърсил убежище от войната.