Нагамаса стоеше в тълпата, която преди минута изчезна. Щом чу Хидейоши, загуби самообладание. Обичта към сина му надделя и той се втурна напред, като крещеше от негодувание срещу похитителя.
— Що за подлост е това да държите в ръцете си съдбата на невинно дете, та да можете просто да говорите?! Ако наистина сте Киношита Хидейоши, пълководецът на Ода, трябва да се срамувате от такъв злостен кроеж. Добре! Ако ми предадете Манджу, ще разговаряме.
— О! Тук ли сте бил, господарю Нагамаса? — каза Хидейоши и при все изражението на мъжа, учтиво се поклони на Нагамаса.
Още обаче стоеше разкрачен над Манджу и държеше върха на късата си сабя до гърлото на момчето.
Фуджикаге Микава се обади отстрани с треперещ глас:
— Господарю Хидейоши! Моля ви, пуснете го! Не ви ли стига думата на Негово Височество? Предайте господаря Манджу в моите ръце.
Хидейоши не обърна внимание на това, което му говореха и погледна към Асаи Нагамаса. Впери поглед право в неговото бледо лице и отчаяни очи и накрая изпусна дълбока въздишка.
— Ах. Значи знаете какво е да обичаш някой, който е от твоята кръв? И наистина разбирате състраданието към някого, когото обичаме? Мислех, че изобщо нямате представа от тези неща.
— Няма ли да ми го предадеш, негоднико? Нима ще убиеш това малко дете?
— Нямам и най-малко намерение да правя това. Но вие, който сте баща, ни най-малко не уважавате семейната привързаност.
— Не говори глупости! Нима всеки родител не обича детето си?
— Така е. Дори птиците и зверовете — съгласи се Хидейоши. — А щом нещата стоят тъй, предполагам няма да се присмивате като на глупост на това, че заради желанието си да спаси Оичи, господарят Нобунага не може да разруши тази крепост. А какво правите вие? В крайна сметка сте съпруг на Оичи. Нима не използвате слабостта на господаря Нобунага, като обвързвате живота на една майка и нейните деца със съдбата на своята крепост? Това е точно същото, както аз сега съм хванал господаря Манджу и притискам тази сабя към гърлото му, за да мога да разговарям с вас. Преди да обявите, че се държа като страхливец, помислете, моля, дали собствените ви действия не са също толкова страхливи и жестоки.
Докато говореше, Хидейоши вдигна Манджу и го взе в ръцете си. Като видя облекчението, което се разля по лицето на Нагамаса, той рязко пристъпи към него, сложи в неговите ръце детето и се просна по очи в нозете му.
— Горещо моля за прошка заради тази жестока и груба постъпка — от самото начало сърцето ми не участваше в нея. Прибягнах до такова средство най-вече за да се опитам да облекча положението на господаря Нобунага. Но също смятах достойно за съжаление и това, че един самурай, който докрай показа такава възхитителна решимост, може отсега нататък да си спечели името на някой, който в своите последни мигове е загубил власт над себе си. Не грешете, господарю — това бе отчасти и заради вас самия. Моля, благоволете да освободите оттук Оичи и децата й.
Не се чувстваше в действителност тъй, сякаш се обръща с молба към вражески предводител. Виждаше сърцето на този човек и изцяло му разкриваше своите истински чувства. Бе коленичил почтително пред Нагамаса с кръстосани върху гърдите ръце и беше очевидно, че този жест изразява пълна искреност.
Господарят затвори очи и мълчаливо го изслуша. Скръсти ръце и заби пети в земята. Приличаше досущ на статуя в пълно бойно снаряжение. Хидейоши като че изричаше молитва към душата на Нагамаса, който сякаш се бе превърнал, както самият Хидейоши каза на влизане в крепостта, в жив труп.
Сърцата на тези двама мъже, единият погълнат от молитвата, а другият — от смъртта, за един миг се докоснаха. Преградата между враговете се вдигна и обърканите чувства, които Нагамаса изпитваше към Нобунага, изведнъж паднаха от тялото му като стара мазилка.
— Микава, отведи някъде господаря Хидейоши и остани за малко с него. Бих искал да имам време да се сбогувам.
— Да се сбогувате ли?
— Отивам си от този свят и искам да кажа сбогом на съпругата и децата си. Вече очаквам смъртта и дори устроих за себе си погребална служба, но… нима раздялата приживе може да е по-лека от раздялата в мига на смъртта? Вярвам, пратеникът на господаря Нобунага ще се съгласи, че това е по-лошо.
Хидейоши изумен вдигна поглед и се взря в мъжа пред себе си.
— Нима казвате, че Оичи и децата й могат да си тръгнат оттук?
— Да хвърлям съпругата и децата си в прегръдките на смъртта и да ги оставям да загинат заедно с тази крепост бе недостойно. Смятах, че моето тяло е вече мъртво, а все пак плоските предразсъдъци и злите страсти не са ме били оставили. Това, което казахте, ме накара да изпитам срам. Горещо ви моля да се грижите за Оичи, която е все още млада, и за децата ми.