Хидейоши не отказа. И все пак нямаше време за толкова бавене — Нобунага бе решил преди залез-слънце да превземе Одани. Цялата войска стоеше в очакване. Макар Хидейоши да бе развял знамето, което даваше знак, че опитът за спасяване е бил успешен, вече мина твърде много време. Нямаше начин Нобунага или кой да е от военачалниците му да узнае какво става вътре в крепостта. Хидейоши можеше да си представи тяхната озадаченост през това време, различните мнения, които се носят из стана, нерешителността и объркването по лицето на Нобунага, който се вслушва в гласа на съмнението.
— Да, това е съвсем разумно — съгласи се Хидейоши. — Така да бъде. Нека се сбогуват, без да бързат, до Часа на глигана.
Ободрен от съгласието на Хидейоши, Микава се върна в кулата. По това време вечерният мрак вече се сгъстяваше. Прислужници и учителят по чайна церемония поднесоха на Хидейоши вкусни неща и саке, каквито обикновено не биха се намерили в обсадена крепост.
Щом слугите се оттеглиха, Хидейоши остана да пие сам. Сякаш цялото негово тяло попиваше есента от тънката лакирана чашка. Сакето бе такова, от което не можеш да се опиеш — студено и леко горчиво. Е, всеки би изпил това с наслада. Колко ли голяма е разликата между онези, които отиват на смърт и другите, които остават? Допускам, ако погледнем философски и се замислим за потока на хилядолетията, може да се каже, че е само един миг. С всички сили се опита да се засмее на глас. Но всеки път, щом отпиеше, сакето охлаждаше сърцето му. Чувстваше се, някак си, сякаш сред потискащата тишина го притискат ридания.
Риданията и скръбта на Оичи, Нагамаса, невинните личица на децата — можеше да си представи какво се разиграва в кулата. „Какво щеше да е, ако аз бях Асаи Нагамаса?“, запита се той сам. И след като си помисли така, чувствата му изведнъж свърнаха нанякъде и той си спомни своите последни думи към Нене:
— Аз съм самурай. Този път може да загина в някоя битка. Ако ме убият, трябва да се омъжиш отново, преди да си станала на трийсет. След като минеш трийсетте, красотата ти ще повехне и възможността за щастлива женитба ще е много малка. Способна си да разсъждаваш, а за един човек е по-добре да може да отличава доброто от лошото в този живот. Ако минеш значи тридесетте, избери си добър път с твоето собствено чувство и разсъдък. Няма да ти нареждам да се омъжиш повторно. И още, ако имаме дете, подготви на това дете такова бъдеще, че млада ли си или напреднала в годините, да бъде твоя опора. Не се отдавай на женски оплаквания. Мисли като майка и във всичко, което правиш, използвай своя майчин разсъдък.
В един момент Хидейоши бе заспал. Което не ще рече, че бе легнал на пода — просто седеше там с вид, че се е отдал на съзерцание. От време на време кимваше с глава. Умееше да спи. Бе развил тази способност в тежките условия на своята младост и така добре се владееше, че можеше да задреме, когато пожелае, независимо от времето и мястото.
Събуди се от звук на барабан. Някой беше отнесъл подносите с храната и сакето. Само лампите блещукаха още с бяла светлина. Лекото замайване бе изчезнало и умората беше напуснала тялото му. В същото време изпитваше някакво чувство на бодрост, което обгръщаше цялото му същество. Преди да заспи, в крепостта витаеха тъга и потиснатост; сега обаче, с шума на тъпан и на смеещи се гласове, всичко се бе променило и странно, но отнякъде сякаш се носеше мека топлина.
Не можеше да не се чувства като омагьосан. Но бе напълно буден и всичко наоколо беше действителност. Можеше да чуе звука на барабан и нечия песен. Идваха от кулата, бяха далечни и неясни, но бе сигурен, че някой преди малко избухна в смях.
Хидейоши внезапно усети нужда от чуждо присъствие и излезе на терасата. В господарското жилище от другата страна на широката централна градина се виждаха голям брой лампи и хора. Лек ветрец донасяше мириса на саке и когато духна в неговата посока, той долови как някакъв самурай бие барабана и припява:
Да, особено ако няма да видиш утрото. Това беше съкровената мъдрост на Хидейоши. Той, който мразеше тъмнината и обичаше всичко светло, бе открил нещо благословено на този свят. Почти несъзнателно закрачи в посока на веселието, привлечен от пеещите гласове. Покрай него бързешком претичваха слуги. Носеха едно буре саке и големи подноси, отрупани с храна.