Бързаха със същото въодушевление, което навярно биха показали в една битка за крепостта. Празненството с положителност беше весело и по всяко лице се четеше радостта от живота. Това бе достатъчно да накара Хидейоши малко да се усъмни.
— Хей! Това не е ли господарят Хидейоши?
— О, генерал Микава.
— Не успях да ви намеря в стаята за гости и ви търсих навсякъде.
Страните на Микава също бяха поруменели от сакето и той вече не изглеждаше така изпит.
— Какво е цялото това веселие в кулата? — попита Хидейоши.
— Не се тревожете. Както ви обещах, всичко ще приключи до Часа на глигана. Казват, че тъй като до един трябва да умрем, то най-добре е това да стане по достоен начин. Господарят Нагамаса и всичките му хора са в добро настроение, затова той отвори бъчвите със саке в крепостта и нареди да разгласят, че ще има самурайско събиране. Така ще пият за сбогуване, преди да напуснат този свят.
— А неговото сбогуване с жената и децата му?
— За това вече се погрижи.
През опиянението, в очите на Микава отново избликнаха сълзи. Самурайско събиране — това бе нещо обичайно във всеки род, събитие при което железните прегради между съсловията и между господари и служители се вдигаха и всички се веселяха с пиене и песни.
Събирането имаше двоен смисъл — на сбогуване на Нагамаса с неговите служители, които щяха да срещнат смъртта си и с жената и децата му, които щяха да живеят.
— Но за мен ще е скучно просто да се скрия някъде до Часа на глигана — каза Хидейоши. — С ваше позволение бих искал да участвам в празненството.
— Тъкмо затова обикалях да ви търся. Това желае и Негово Височество.
— Какво?! Господарят Нагамаса иска аз да дойда ли?
— Казва, че след като поверява съпругата и децата си на рода Ода, от сега нататък вие трябва да се грижите за тях. Особено за малките му деца.
— Не трябва да се тревожи! И бих искал да му кажа това лично. Бихте ли ме завел при него?
Хидейоши последва Микава в една голяма зала за угощения. Всички погледи в стаята се обърнаха към него. Мирис на саке изпълваше въздуха. Естествено, всички седяха в пълно въоръжение и мъжете до един бяха решени да умрат. Щяха да загинат заедно — като брулени от вятъра цветове, готови да се откъснат всички наведнъж. Сега обаче, докато се веселяха така, както никога, изведнъж пред тях се явяваше врагът! Мнозинството гледаха яростно Хидейоши с кръвясали очи — очи, пред които повечето хора биха се свили от страх.
— Извинете — рече Хидейоши, без да се обръща към никого в частност.
Влезе и като вървеше със ситни крачки, пристъпи право към Нагамаса, пред когото се просна по очи.
— Дойдох с благодарност, че сте разпоредили дори и на мен да бъде предложена чаша тук. Относно бъдещето на вашия син и три дъщери, то аз ще ги защитавам дори с цената на собствения си живот — каза Хидейоши на един дъх.
Ако бе спрял или би изглеждал дори най-малко уплашен, опиянението и омразата можеха да подтикнат самураите наоколо му към някаква злощастна постъпка.
— Такава е и моята молба, генерал Хидейоши.
Нагамаса пое една чаша и му я подаде направо.
Хидейоши взе чашата и отпи.
Нагамаса изглеждаше доволен. Хидейоши не бе посмял да спомене имената на Оичи или Нобунага. Красивата млада невеста на Нагамаса седеше отделена заедно с децата си встрани, скрита зад сребърен сгъваем параван. Бяха се сгушили заедно, като разцъфнали на ръба на малко езеро ириси. Хидейоши погледна с крайчеца на окото си трепкащата светлина на сребърния фенер, но не се обърна право към тях. Върна почтително чашата на Нагамаса.
— Засега трябва да забравим, че сме врагове — каза Хидейоши. — След като приех саке на събранието ви, с ваше позволение бих искал да изпълня кратък танц.
— Искате да танцувате ли? — попита Нагамаса и с това изрази изненадата на всички присъстващи.
Бяха донякъде поразени от този дребен мъж. Оичи придърпа децата към коляното си, досущ както квачката би защитила своите пиленца.
— Не се плашете. Мама е тук — прошепна им тя.
Като получи разрешение от Нагамаса да танцува, Хидейоши стана и излезе в средата на стаята. Тъкмо се канеше да започва, когато Манджу извика:
— Това е той!
Манджу и Чача здраво се хванаха за скута на майка си. Виждаха човека, който по-рано така ги бе уплашил. Хидейоши почна да отмерва такта с крак. В същото време с припляскване разтвори едно ветрило, украсено с червен кръг на златно поле.