Сега Нобунага гледаше пламъците на крепостта Одани, които бяха почти достатъчно близо да обгорят лицето му. Планините и долините и от трите страни бяха почервенели и от горящата крепост се разнасяше рев като от огромна желязна пещ.
Когато всички храмове и манастири на връх Хиеи станаха жертва на пламъците, заедно с живота на всеки тамошен монах или мирянин, Нобунага гледаше това безчувствено. Сега същите тези очи бяха пълни със сълзи. Клането на връх Хиеи не можеше да са сравнява със смъртта на сестра му.
Човешкото същество е дарено както с разум, така и с инстинкт и двете често влизат в противоречие. Нобунага обаче имаше голяма вяра в това, което направи с връх Хиеи — разрушението на една-единствена планина обещаваше на безброй живота щастие и благоденствие. Смъртта на Нагамаса нямаше такива големи последствия. Той се бе сражавал с тесногръдо разбиране за чест и така Нобунага се оказа принуден и тук да стори същото. Бе молил Нагамаса да се откаже от своето назадничаво чувство за дълг и да сподели неговото по-широко виждане за света. Със сигурност до самия край се бе отнасял към него с голяма степен внимание и великодушие. Но и това великодушие трябваше да има граници. Би бил снизходителен към шурея си дори и до тази вечер, но неговите собствени пълководци нямаше да позволят това.
Макар и Такеда Шинген от Кай да е вече мъртъв, военачалниците и хората му още са в много добро здраве и за способностите на сина му се предполага, че надминават тези на бащата. Враговете на Нобунага само дебнеха той да се препъне. Би било глупост бездейно да чака дълго време на север в Оми, след като с един удар е разбил Ечидзен. Като слушаше такъв род разсъждения и доводи от военачалниците си, дори и господарят на Овари не бе в състояние да се застъпи след това за сестра си. А после Хидейоши помоли за позволение само за един ден да стане пратеник на Нобунага. И макар и още по светло да даде знак за добра вест, дойде вечерта, а после и нощта, а той не прати каквото и да било друго послание.
Пълководците на Нобунага негодуваха.
— Мислите ли, че е бил подведен от врага?
— Навярно е убит.
— Враговете замислят нещо, докато сме неподготвени.
Нобунага се примири и накрая даде нареждане за общо нападение. След като взе решението си обаче, той почна да се пита дали не е пожертвал живота на Хидейоши. Угризението му бе почти непоносимо.
Внезапно един млад самурай, облечен в извезани с черен ширит доспехи, се спусна с такава бързина напред, че почти удари Нобунага с копието си.
— Господарю! — рече той задъхано.
— Коленичи! — заповяда му един от военачалниците. — Остави копието зад себе си!
Младежът падна тежко на колене под погледите на заобиколилите Нобунага служители.
— Господарят Хидейоши се върна току-що. Успял е без произшествие да се измъкне от крепостта.
— Какво?! Хидейоши се е върнал ли? — възкликна Нобунага. — Сам ли е? — продължи той бързо.
— Дойде с трима мъже от рода Асаи — допълни младият вестоносец, — а също и с господарката Оичи и децата й.
Нобунага трепереше.
— Сигурен ли си в това? Видя ли ги наистина?
— Неколцина от нас ги пазехме на връщане, веднага след като излязоха от крепостта, която се срутваше в пламъци. Бяха изтощени и затова ги отведохме на сигурно място и им дадохме малко вода. Господарят Хидейоши ми нареди да изтичам напред и да ви доложа всичко това.
— Ти си служител на Хидейоши — как ти е името? — попита Нобунага.
— Главен оръженосец съм — Хорио Мосуке.
— Благодаря, че ми носиш такава добра вест. Сега иди си почини.
— Благодаря ви, господарю, но битката още е в разгара си.
След тези думи Мосуке бързо се сбогува и се спусна към далечната шумотевица на сражаващите се.
— Помощ свише… — промълви някой встрани и въздъхна.
Беше Кацуие. Останалите военачалници също поздравиха Нобунага.
— Това е неочаквана милост на боговете. Трябва да сте много радостен.
Помежду им без думи се прокрадна нишката на едно чувство. Тези мъже завиждаха на постигнатото от Хидейоши, а те бяха и същите, които настояха той да бъде изоставен и да се побърза с общото нападение над крепостта.
При все това радостта на Нобунага не знаеше граница и отличното му настроение незабавно стана причина станът да се изпълни с по-ведър дух. Докато останалите поднасяха поздравленията си, проницателният Кацуие каза тихо на Нобунага: