— Да го посрещна ли?
Като получи разрешението на господаря си, той бързо се отправи с няколко служители надолу по стръмния склон към крепостта. Най-сетне дългоочакваната Оичи се изкачи под закрилата на Хидейоши към шатрата на възвишението. Отпред крачеше малък отряд войници с факли в ръцете. Хидейоши вървеше задъхан подире им, като все още носеше Чача на гърба си.
Първото, което видя Нобунага, беше потта по челото на Хидейоши, която лъщеше под светлината на факлите. После последва старият военачалник Фуджикаге Микава и двамата възпитатели, всеки понесъл на гръб по едно от децата. Нобунага мълчаливо се загледа в малките. Лицето му не изразяваше съвършено никакво чувство. После, от около двадесет разкрача по-назад, се появи Шибата Кацуие. Една бяла ръка се държеше за рамото на доспехите му. Ръката беше на Оичи, вече полузашеметена.
— Господарке Оичи — каза Кацуие, — брат ви е тук пред вас.
Той бързо я отведе при Нобунага.
Щом дойде изцяло на себе си, тя успя единствено да заплаче. За миг женските ридания заглушиха всеки друг шум в лагера. Те разкъсаха сърцата дори на присъстващите стари пълководци. Нобунага обаче гледаше с негодувание. Това беше онази обична сестра, за която само допреди минути се тревожеше така много. Защо сега не я посреща с радост? Развали ли нещо настроението му? Военачалниците бяха озадачени. Положението бе неразбираемо дори за Хидейоши. Приближените служители на Нобунага постоянно се тревожеха заради бързите промени в настроението на техния господар. Щом видяха познатото изражение на лицето му, нито един от тях не можеше да стори друго, освен да стоят мълчаливо; посред това мълчание за самия Нобунага се оказа трудно да се усмихне.
Между служителите на Нобунага нямаше много, които да могат да четат неговите скрити мисли и да проникват зад непостоянното му и потайно аз. Всъщност Хидейоши и отсъстващият Акечи Мицухиде бяха горе-долу единствените с такава способност.
За миг Хидейоши гледаше какво става и тъй като изглежда никой не се канеше да направи нещо, той се обърна към Оичи:
— Стига, стига, господарке. Идете там и го поздравете. Няма смисъл само да стоите тук и да плачете от радост. Какво е станало? Брат и сестра сте, нали така?
Оичи не се помръдна — тя дори не можеше да погледне към брат си. В умът й бе само Нагамаса. За нея Нобунага не беше нищо повече от вражеския пълководец, погубил нейния съпруг и докарал я като посрамена пленница в противниковия стан.
Нобунага съвсем точно можеше да отгатне какво става в сърцето на сестра му. Затова, редом със задоволството от нейното спасяване, той сега усещаше неподвластно нему отвращение към тази глупава жена, неспособна да разбере голямата обич на своя брат.
— Остави я, Хидейоши. Не си хаби думите.
Нобунага рязко стана от походното столче. После вдигна част от завесата, която покриваше шатрата му.
— Одани падна — прошепна той, загледан в пламъците.
Сега бойните викове и горящите в крепостта пожари утихваха и нащърбената луна хвърляше бяла светлина върху върховете и долините, чакащи утрото.
В същия миг нагоре по хълма се завтече един военен с хората си, които надаваха победни възгласи. Щом те положиха пред Нобунага главите на Асаи Нагамаса и неговите служители, Оичи изпищя, а децата се притиснаха към нея и заплакаха.
— Стига с този шум! — извика Нобунага. — Кацуие! Отведи малките далеч от нея! Поверявам ги на твоите грижи — и Оичи, и децата. Побързай и ги заведи на някое място, където няма да ги вижда никой.
После повика Хидейоши и му каза:
— Ти ще отговаряш за предишните владения на Асаи.
Беше решил да се върне в Гифу веднага след падането на крепостта.
Отведоха Оичи настрана. По-късно тя щеше да се омъжи за Кацуие. Но една от трите малки дъщери на Нагамаса, които слязоха тази вечер от пламтящата планина, щеше да има още по-странна участ от тази на майка си. Най-голямата, Чача, по-късно стана господарката Йодогими, любовница на Хидейоши.
Беше началото на третия месец на следващата година. За Нене пристигна добра вест — естествено, писмо от нейния съпруг.
Макар някои от стените на крепостта Нагахама още да са малко груби, мина толкова време, че едва дочаквам срещата с вас двете. Моля кажи на майка да почва да се готви за скорошно преместване тук.
При такава кратка бележка надали човек можеше да си представи какво става, но всъщност от Нова година насам съпруг и съпруга си бяха разменили доста на брой писма. Хидейоши изобщо нямаше време за отдих. От много месеци бе на поход в планините на северна Оми и тъй като на места бе принуден да влиза в сражения, дори когато имаше някакъв кратък отдих, скоро трябваше пак да се забърза за някое ново място.