— Всеки път, щом някой спомене името на господаря, всички се разтреперват от страх и аз се чудех що за човек ли ще да е той. В тази страна обаче трябва да има малцина управници, които да са така меки като него. Не можех да си представя как един толкова изискан човек може да се превърне в свирепия демон, който казват че ставал щом седнел върху коня. Чувал е също нещо и за теб и каза, че имаш чудесен син и трябва да си най-щастливият човек в цяла Япония. Каза ми, че в цялата страна има малцина мъже като Хидейоши и че съм си избрала добър съпруг. Е, че той дори ме поласка и добави, че имам вещо око.
Пътуването на двете жени продължи спокойно нататък. Прекосиха Фува и най-сетне видяха от своите носила пролетното лице на езерото Бива.
Книга пета
Трета година на Теншо
1575 г.
Такеда Кацуйори, син на Такеда Шинген и господар на Кай
Баба Нобуфуза, старши служител на рода Такеда
Ямагата Масакаге, старши служител на рода Такеда
Курода Канбей, служител на рода Одера
Миоко, име прието от майката на Ранмару, когато става монахиня
Уесуги Кеншин, господар на Ечиго
Яманака Шиканосуке, старши служител на рода Амако
Мори Терумото, господар на западните области
Кикава Мотохару, чичо на Терумото
Кобаякава Такакаге, чичо на Терумото
Ода Нобутада, най-големият син на Нобунага
Укита Наоие, господар на крепостта Окаяма
Араки Мурашиге, старши служител на рода Ода
Накагава Себей, старши служител на рода Ода
Такаяма Укон, старши служител на рода Ода
Шоджумару, син на Курода Канбей
Сакума Нобумори, старши служител на рода Ода
Нагахама, крепостта на Хидейоши
Кофу, столица на Кай
Адзучи, новата крепост на Нобунага край Киото
Химеджи, опорната точка на Хидейоши за нашествие на запад
Западните области, владение на рода Мори
Итами, крепостта на Араки Мурашиге
Залезът на Кай
Такеда Кацуйори бе посрещнал и изпратил тридесет пролети. Бе по-висок и по-широкоплещест от баща си Такеда Шинген и казваха, че е хубав мъж.
Беше на третата година след смъртта на Шинген четвъртият месец щеше да е краят на официалния период на траур.
Последната заповед на Шинген: „Три години крийте скръбта си“ — бе последвана дословно.
Всяка година в деня на смъртта му обаче, лампите на всички храмове в Кай, и особено тези на храма Ейрин, се запалваха за тайна заупокойна служба. За три дни Кацуйори изостави всякакви военни дела и остана затворен в храма Бишамон, потънал в съзерцание.
На третия ден нареди да отворят вратите на светилището, за да изпуснат навън дима от изгорения по време на възпоменателната служба за Шинген тамян. Веднага след като Кацуйори се преоблече, Атобе Ойносуке помоли спешно да бъде приет насаме.
— Господарю — започна Ойносуке, — моля ви, прочетете незабавно това писмо и ми дайте отговор. Може и устно — аз ще го напиша от ваше име.
Кацуйори бързо разгъна листа.
— А… от Окадзаки.
Явно очакваше писмото от известно време насам и изражението, което премина по лицето му докато четеше, не бе от обичайните. За миг, изглежда, не успяваше да стигне до някакво решение.
Сред младата зеленина на наближаващото лято се дочуваше песента на малка птичка.
Кацуйори се загледа през прозореца към небето.
— Разбирам. Това е отговорът ми.
Ойносуке вдигна поглед към своя господар.
— Достатъчно ли ще е това, господарю? — попита той, просто за да бъде сигурен.
— Достатъчно — отвърна Кацуйори. — Не трябва да пропускаме тази възможност, пратена свише. Вестоносецът трябва да е някой много доверен човек.
— Въпросът е извънредно важен. Няма нужда да се тревожите за това.
Не много време, след като Ойносуке излезе от храма, Държавната канцелария разпореди свикване на войската. През цялата нощ човек можеше да види сновящи войници, а в крепостта и навън постоянно кипеше работа. С пукването на зората на сборната площадка пред крепостта вече мълчаливо чакаха четиринадесет-петнадесет хиляди мъже, мокри от утринната роса. А идваха още нови войници. Преди да изгрее слънцето, раковината която възвестяваше потеглянето на отрядите, проеча няколко пъти над заспалите къщи на Кофу.
Кацуйори спа съвсем малко тази нощ, но сега бе в пълно бойно снаряжение. Не приличаше на човек, страдащ от липса на сън, а изключително доброто му здраве и мечтите му за величие сякаш блестяха по неговото тяло като паднала върху млади листа роса.
През трите години, откак умря баща му, не беше бездействал дори един ден. Планините и бързотечните реки образуваха около Кай здрава естествена защита, ала той не беше доволен от областта, която наследи. В крайна сметка, бе дарен с повече смелост и находчивост от баща си. За разлика от потомците на много големи самурайски родове, Кацуйори не би могъл да се нарече недостоен син. Напротив, може да се каже, че гордостта, чувството му за дълг и воинската му доблест бяха ненадминати.