Колкото и да се опитваше родът да пази това в тайна, до неприятелските области бяха достигнали отделни вести за Шингеновата смърт и много от тях бяха сметнали възможността за твърде добра, за да бъде пропусната. Уесуги предприеха внезапно нападение, Ходжо също промениха отношението си към тях. А и сигурно бе, че ако се яви удобен случай, Ода и Токугава ще нападнат от своите земи.
Като сина на всеки голям човек, Кацуйори се озова в трудно положение. И все пак, той нито веднъж не посрами името на баща си. Излизаше с победа от почти всяко сражение, което водеше. По тази причина се бяха пръснали слухове, че смъртта на Шинген е просто измислица, тъй като той изглежда се явява отново при всяка предоставила се възможност за завоевание.
— Генералите Баба и Ямагата помолиха да бъдат приети, преди да започнем похода — обяви един от служителите.
Войската почти бе потеглила, когато предадоха това известие на Кацуйори. И двамата — Баба Нобуфуза и Ямагата Масакаге — бяха висши служители от времето на Шинген.
— Те готови ли са да тръгнат? — попита в отговор Кацуйори.
— Да, господарю — отвърна вестоносецът.
Кацуйори кимна в отговор на думите му.
— Тогава въведи ги — каза той.
Минути по-късно двамата военачалници се явиха пред господаря си. Той вече знаеше какво се готвят да му кажат.
— Както виждате — започна Баба, — без да губим нито минута, побързахме да дойдем в крепостта след снощния призив на оръжие. Но станалото е необикновено — нямаше военен съвет и ние се питаме какви са изгледите за този поход. Положението ни понастоящем не позволява необмислени придвижвания на части.
Ямагата продължи след него:
— Вашият покоен баща, господарят Шинген, твърде често вкусва от горчивата чаша на поражението при своите нападения на запад. Микава е малка, но войните й са със здрав дух, а Ода досега са имали време да вземат голям брой отбранителни мерки против нас. Навлезем ли твърде надълбоко, може да се окаже, че в последствие не сме в състояние да се измъкнем.
Като говореха един през друг, двамата мъже очертаха общо своите възражения. Това бяха опитни стари бойци, обучени от самия Шинген и нямаха високо мнение нито за находчивостта, нито за храбростта на Кацуйори. Той, напротив, виждаше в тях заплаха. От известно време чувстваше това, а и неговият нрав не би му позволил да приеме назадничавите им съвети, че най-доброто засега е няколко години да се охраняват границите на Кай.
— Знаете, че не бих потеглил на прибързан поход. За подробностите попитайте Ойносуке. Този път обаче е сигурно, че ще превземем крепостите Окадзаки и Хамамацу. Ще им покажа, как се постига дълго лелеяна мечта. Трябва да пазим ходовете си в тайна. Не възнамерявам да кажа на хората ни какво правим, докато не притиснем отблизо врага.
Кацуйори ловко избегна протестите на двамата си военачалници, които добиха недоволен вид.
Съветът да се допитат до Ойносуке не им се нравеше, а и не бяха свикнали да се говори с тях по такъв начин. С едни и същи мисли в главата, двамата мъже се обърнаха един към друг и за миг останаха да се споглеждат така, в пълно изумление. Без никой да се допита до тях, старите Шингенови пълководци, такива като Атобе Ойносуке придвижваха отряди и взимаха решения.
Баба се опита още веднъж да говори на Кацуйори.
— По-късно ще изслушаме всичко, което има да ни каже господин Ойносуке, но ако бихте могли първо вие да ни споменете просто една-две думи за този таен план, двама стари военачалници като нас ще могат със собствените си очи да изберат добро място, където да загинат.
— Тук няма да ви кажа нищо повече — сряза го Кацуйори и погледна към хората наоколо си. — Доволен съм, че проявявате загриженост, но добре съзнавам от каква важност е настоящият въпрос. Освен това, сега не мога да се откажа от замисъла си. Рано тази сутрин положих клетва върху Михата Татенаши.
Щом чуха свещените имена, двамата пълководци се проснаха по очи и безгласно занареждаха молитви. Михата Татенаши бяха свещени предмети, които родът Такеда почиташе от поколения насам. Михата бе знамето на бога на войната Хачиман, а Татенаши — доспехите на основоположника на рода. За Такеда беше най-строг закон, че ако веднъж върху тези предмети е била положена клетва, тя не може да бъде нарушавана.