— Три хиляди войници да потеглят за Нагашино — заповяда той. — Самият аз ще нападна крепостта Йошида и ще опустоша цялата околност.
Кацуйори вдигна стана си преди да съмне и потегли към Йошида. Лишен от каква да е вяра в своя успех, той опожари няколко села, за да покаже силата си. Не нападна крепостта Йошида, може би защото Иеясу и неговият син Нобуясу се бяха освободили и от последния изменник и бързо придвижиха отряди чак до Хаджикамигахара.
Съвсем различни от войската на Кацуйори, която, неспособна сега нито да напредне, нито да отстъпва, можеше само да се опитва да запази достойнството си, силите на Токугава бързо изтребиха изменниците и стремително се впуснаха напред.
— Умира ли или крепне нашата област? — беше техният боен призив.
Може и числото им да беше малко, но техният дух напълно се отличаваше от този на дружините на Кацуйори.
На два-три пъти предните отряди на двете войски се срещнаха в малки сблъсъци близо до Хаджикамигахара. Силите на Кай обаче също не бяха наивни и като разбраха, че ще им е трудно да се мерят с бойното въодушевление на противника, внезапно се оттеглиха.
Поде се вик:
— Към Нагашино! Към Нагашино!
Бързо смениха посоката на похода си и показаха гръб на силите на Токугава, сякаш имат важна работа другаде.
Нагашино беше старо поле на битки и за крепостта му говореха че е непревземаема. През първата половина на века тя бе под властта на рода Имагава, по-късно Такеда я поискаха като част от Кай. После, в първата година на Теншо, беше превзета от Иеясу и сега бе поверена на Окудайра Садамаса от рода Токугава, с гарнизон от петстотин човека.
Заради своята стратегическа важност Нагашино, дори и в мирно време, бе средище на всякакъв род заговори, предателства и кръвопролития.
На вечерта на осмия ден от петия месец войската на Кай вече бе обсадила малобройните защитници на укреплението.
Крепостта се издигаше в една планинска местност на източна Микава, на мястото където се сливаха реките Таки и Оно. На североизток зад нея нямаше нищо освен планини. Ровът й, който черпеше вода от бързото течение на двете реки, на ширина се движеше между сто и осемдесет и триста лакти. На най-ниското място брегът беше висок деветдесет лакътя, а на най-високото — стръмнина от сто и петдесет лакти. Водата не бе по-дълбока от пет-шест лакътя, но течението бе бързо. А имаше също и няколко плашещо дълбоки места, където се вдигаха водни пръски от бързеите или бушуваха водовъртежи.
— Що за показност?! — възкликна началникът на Нагашино, като видя от наблюдателницата изпипаното разположение на отрядите на Кацуйори.
Откъм десети Иеясу почна по няколко пъти на ден да праща при Нобунага вестоносци, за да го известяват за положението в Нагашино. Опасността за Токугава се смяташе опасност и за Ода, а обстановката в крепостта Гифу вече бе необичайно напрегната.
Нобунага даде положителен отговор, но не изглеждаше че подготвя внезапното свикване на своите части. Военният съвет продължи два дни.
— Няма надежда за победа. Безполезно ще е да вдигаме на крак войската — предупреди Мори Кавачи.
— Не! Това ще значи да обърнем гръб на дълга си! — възрази някой от останалите.
Други, като Нобумори, взеха междинно становище.
— Както казва генерал Мори, нашата възможност да победим Кай очевидно е малка, но ако отложим свикването на отрядите, Токугава може да ни обвинят в невярност и не внимаваме ли, не е изключено те да минат на другата страна, да влязат в съглашение с войската на Кай и да се обърнат против нас. Намирам за най-добре да подготвим отбранително разположение на силите си.
Тогава, из средата на присъстващите на военния съвет, един глас извика:
— Не! Не!
Беше Хидейоши, пристигнал бързо от Нагахама и довел предвожданите от него отряди.
— Предполагам, в този момент крепостта в Нагашино не изглежда особено важна — започна той, — но стане ли тя опора за кайското нашествие, отбраната на Токугава ще заприлича досущ на пробита дига, а щом това се случи, те, ясно е, няма дълго да устоят на Кай. Ако сега дадем такъв род преимущество на Кай, как за в бъдеще ще можем да разчитаме на някаква сигурност за нашата крепост Гифу?
Говореше високо и гласът му кънтеше от вълнение. Присъстващите не можеха да сторят друго, освен да го гледат. Продължи нататък:
— Не познавам такова военно учение, което да препоръчва, след като отрядите са били свикани, те да се разполагат на отбранителни позиции. Не трябва ли наместо това незабавно и уверено да тръгнем в бой? Нима Ода няма да успеят? И ще спечелят ли Такеда?