Докладите на двамата мъже бяха, в по-голямата си част, доста непълни. Военачалниците на споменатите от тях поделения обаче бяха повече от известни със своята свирепост и храброст, а Баба и Обата и двамата бяха майстори на бойното изкуство с огромна известност. Докато слушаха разказа на съгледвачите за разположението на противника, за силата на желанието му да се сражава, и за неговото самообладание и самоувереност, кръвта се отдръпна от лицата на военачалниците на Ода и Токугава.
Всички замлъкнаха, като хора, погълнати от уплаха точно преди битката. Внезапно Сакаи Тадацугу се обади с такъв висок глас, че изненада хората наоколо си.
— Изходът е вече ясен. Няма нужда от повече обсъждане. Как толкова малък на брой противник ще може да излезе насреща на голямата ни войска?
— Стига сме се съвещавали! — съгласи се Нобунага и плесна по коляното си. — Тадацугу каза всичко. В очите на страхливеца жеравът, който лети над оризищата, прилича на вражеско знаме и го кара да трепери от страх — изсмя се той. — Чувствам се много облекчен след казаното от тези двама души. Трябва да празнуваме, господарю Иеясу!
Похвален, Сакаи Тадацугу малко се позабрави и допълни:
— Собственото ми мнение е, че най-слабото място на противника е при Тобигасу. Ако заобиколим и ги ударим с известно число лековъоръжени войници в гръб, ще хвърлим духа на цялата им войска в объркване и нашите хора…
— Тадацугу! — сряза го Нобунага. — Каква полза от такива хитрости в тази голяма битка? Най-добре, мисля, всички да се оттеглят!
Като взе това смъмряне за повод, Нобунага прекрати съвещанието. Тадацугу си тръгна посрамен заедно с останалите.
Щом обаче всички излязоха, Нобунага се обърна към Иеясу:
— Простете ми, че пред всички скастрих така остро храбрия Тадацугу. Намирам плана му за отличен, но се боях той да не стигне до ушите на неприятеля. Бихте ли го утешили по-късно?
— Не, отстрана на Тадацугу беше очевидно непредпазливо да разкрива нашите замисли, макар и да беше сред свои. Това бе за него добър урок. А и аз научих нещо.
— Толкова остро го смъмрих, че се съмнявам дали и собствените ни хора ще си помислят, че ще използваме замисъла. Повикайте Тадацугу, и му дайте позволение да нападне изненадващо Тобигасу.
— Сигурен съм, че да чуе точно това е неговото най-съкровено желание.
Иеясу прати да доведат Тадацугу и му предаде желанието на Нобунага.
Военачалникът не се нуждаеше от нови подкани за действие. При пълна тайна той завърши приготовленията на своята част и после се срещна насаме с Нобунага.
— Тръгвам по залез-слънце, господарю — бяха единствените негови думи.
Нобунага също говори малко. При все това той повери на Тадацугу петстотин от своите стрелци с пушка. Целият отряд обхващаше над три хиляди души.
Излязоха от лагера с падането на нощта, в пълната тъмнина на петия месец. Някъде по времето, когато потегляха, мракът бе прорязан напречно от бели пръски дъжд. Докато вървяха мълчаливо напред, пороят ги измокри до кости.
Преди да изкачи връх Мацу, цялото множество се скри в сградите на един храм в подножието му. Войниците съблякоха доспехите, оставиха конете си настрана и нарамиха всичко, което щяха да взимат със себе си.
Изтощително стръмният склон се бе разкалял от поройния дъжд. При всяка нова крачка мъжете се плъзгаха обратно назад. Като се опираха на дръжките на копията и се хващаха за ръцете на другарите си отпред, те изкатериха триста и петдесетте разкрача до върха.
В нощното небе вече се появяваше бледа светлина, предвещаваща идването на утрото. Облаците постепенно се разтвориха и утринното слънце проряза с великолепието си гъстото море от мъгла.
— Прояснява се!
— Щастие свише!
— Условията са превъзходни!
На върха на планината мъжете облякоха доспехите и се разделиха на две. Първата група щеше да нападне призори вражеското укрепление в планината, а останалите — да настъпят към Тобигасу.
Такеда бяха подценявали опасността и сега се събудиха с викове на объркване. Подпалените от частите на Тадацугу пожари вдигнаха черен дим над планинската крепост. Разгромени, Такеда побягнаха в безредие към Тобигасу. Дотогава обаче вторият отряд на Тадацугу вече бе проникнал през крепостните стени.
Предишната вечер, преди пълководецът да потегли, цялата войска на Нобунага получи заповед за настъпление. Това обаче нямаше да е начало на битка.
Без да обръща внимание на плющящия дъжд, войската се придвижи към околността на връх Чаусу. От тогава до сутринта войниците забиваха в земята донесените от тях колове и ги завързаха с въжетата, като направиха така ограда, прилична на извита стоножка.