— Трябва временно да отстъпим, господарю.
— Преглътнете гнева си и помислете какво ни предстои.
Пълководците на Кацуйори отчаяно поведоха хората вън от главния лагер и някак си се измъкнаха от капана, в който бяха попаднали. За противника бе ясно, че основната войска на Кай е в безредно отстъпление.
След като придружиха Кацуйори до един близък мост, военачалниците се обърнаха назад и образуваха преграда, която да посрещне отрядите на преследвачите. Всички паднаха геройски в битката. Баба също изпроводи бягащия Кацуйори и жалките останки от войската му чак до Мияваки. Накрая обаче старият пълководец обърна коня си на запад. Гърдите му бяха изпълнени с хиляди мисли.
„Живях един дълъг живот. А не може ли да се каже, че е бил и кратък? Същински дълъг или същински кратък, само този единствен миг, предполагам, е вечен. Мигът на смъртта… Може ли вечният живот да бъде нещо повече от това?“
После, точно преди да се спусне посред неприятелите, се закле: „Ще поискам прошка от господаря Шинген на онзи свят. Бях недобър съветник и пълководец. Сбогом, планини и реки на Кай!“
Обърна се назад, проля една сълза за своята област, после внезапно пришпори коня.
— Смърт! Не ще посрамя името на господаря Шинген!
Гласът му потъна в морето на огромната вражеска войска. Надали трябва да се добави, че неговите служители до един го последваха и доблестно паднаха в боя.
От самото начало никой не бе успял така добре да схване това сражение, както Баба. Без съмнение той предвиждаше, че след него Такеда ще паднат и дори ще бъдат изтребени, и че такава е съдбата им. Въпреки всичко, въпреки своята проницателност и вярност, не бе в състояние да спаси рода от това бедствие. Силите на новото просто ги премазваха.
Заедно с около дузина ездачи от служителите си, Кацуйори прекоси плитчините на Комацугасе и накрая потърси убежище в крепостта Бусецу. Той беше храбър мъж, но сега, досущ като глухоням, бе загубил дар слово.
Когато слънцето тръгна към залез, цяла Шидарагахара бе покрита в плътно, наситено червено. Голямата битка този ден започна към пладне и продължи до късния следобед. Не се чуваше вече конски пръхтеж или войнишки вик. Напълно опустяла, широката равнина бързо потъна в мрака.
Нощната роса падна, преди да са успели да отнесат убитите. Само за жертвите от страна на Такеда казаха, че наброявали повече от десет хиляди.
Кулите на Адзучи
Преди не много време Императорът бе назначил Нобунага на дворцовия пост Държавен съветник, а сега той получи и званието Пълководец на дясната страна. Поздравителната церемония по повод на последното му издигане бе проведена през единадесетия месец с пищност, която надминаваше всичко от предишните времена.
Столичното жилище на Нобунага бе в някогашния шогунски дворец Ниджо. В двореца всеки ден се тълпяха гости — придворни, самураи, учители по чайна церемония, поети и търговци от близките пазарни градове Нанива и Сакай.
Мицухиде възнамеряваше да остави Нобунага и да потегли за своята крепост в Тамба и докато бе още светло, дойде от жилището си в двореца Ниджо, за да си вземе довиждане.
— Мицухиде — поздрави го Хидейоши с широка усмивка.
— Хидейоши? — отвърна засмян Мицухиде.
— Какво ви води тук днес? — попита Хидейоши, като хвана Мицухиде за рамото.
— О, само това, че Негово Височество утре заминава — каза Мицухиде с усмивка.
— Така е. Къде предполагате, че ще се видим отново?
— Пиян ли сте?
— Няма ден, в който да не се напивам, докато съм в столицата. И Негово Височество пие повече, докато е тук. Всъщност, ако отидете сега при него, ще ви накара да си пийнете доста саке.
— Пак ли се е отдал на такива веселия?
Напоследък Нобунага със сигурност пиеше повече и един стар служител, който му служеше от много години, отбеляза, че никога преди не е пил в такова количество, както сега.
Хидейоши винаги участваше в тези веселби, но нямаше държеливостта на Нобунага. Този сякаш бе с по-крехко телосложение, но беше далеч по-силният от двамата. Вгледаше ли се човек внимателно, можеше да долови неговата вътрешна сила. Хидейоши беше пълната противоположност. На външност приличаше на здрав селянин, но нямаше истинска закалка.
Майка му още го мъмреше, че пренебрегвал здравето си:
— Хубаво е човек да се забавлява, но моля те, грижи се за здравето си. Откак се роди, си болнав и преди да направиш четири-пет годинки, никой от съседите не допускаше, че ще доживееш да пораснеш.
Загрижеността й оказваше влияние върху Хидейоши, тъй като той знаеше причината за слабостта си като дете. Докато майка му е била бременна с него, бедността им била толкова голяма, че понякога нямали храна на трапезата и това злочесто състояние със сигурност се е отразило на неговия растеж в утробата.