Това, че е могъл да оцелее, се дължеше почти единствено на майчината му преданост. И така, макар със сигурност да нямаше нищо против сакето, винаги, щом вземеше в ръцете си чаша, той си припомняше думите на своята майка. И надали можеше да забрави времето, когато тя така плачеше заради пияния си втори съпруг.
Никой обаче не би си помислил, че Хидейоши е толкова загрижен за пиенето. Хората говореха за него:
— Не пие много, но със сигурност обича веселията със саке. А пие ли, пие колкото може.
В действителност нямаше човек, по-благоразумен от Хидейоши. И относно пиенето, Мицухиде, когото сега срещна в коридора, беше този, който току-що доста се бе позанимал с нещо такова. При все това той имаше разочарован вид и бе ясно, че пиянството на Нобунага, преди малко потвърдено и от Хидейоши, доста тревожи неговите служители.
Хидейоши се засмя и отрече току-що казаното.
— Не, пошегувах се.
Мицухиде пресилено се усмихна. Търпеше закачките на Хидейоши, тъй като той не му бе неприятен. А и този нямаше някакви лоши чувства към Мицухиде. Винаги свободно се шегуваше с трезвомислещия си другар по служба, но в същото време го уважаваше, когато се изискваше уважение.
От своя страна Мицухиде изглежда признаваше, че Хидейоши е човек от полза. Последният стоеше съвсем малко по-нагоре по старшинство от него самия и на военните съвети седеше пред него, но като останалите стари пълководци, Мицухиде се гордееше с положението на семейството си, своето потекло и възпитание. Той със сигурност не гледаше с неуважение на Хидейоши, но някак си изразяваше снизхождение към по-високопоставения от него с бележки като:
— Симпатичен човек си ти.
Това снизхождение се дължеше, разбира се, на характера на Мицухиде. Даже и когато чувстваше, че гледат на него отвисоко, Хидейоши обаче не показваше обида. Напротив, смяташе за естествено такова отношение от страна на по-умен човек като Мицухиде. С готовност признаваше голямото превъзходство на Мицухиде по отношение на ума, възпитанието и произхода.
— А, ето. Забравих нещо — каза Хидейоши, сякаш изведнъж се е сетил. — Имам да ви поздравя. Това, че сега получавате областта Тамба, трябва да е радост за вас. А и мисля, че е естествено след толкова много години предана служба. Моля се това да бъде начало на по-добра участ и да благоденствате за много години напред.
— Не, всички милости на Негово Височество са почест свръх моите заслуги.
Мицухиде винаги с голяма сериозност отговаряше на любезността с любезност. После обаче допълни:
— Макар че ми е дадена област, тя бе владение на предишния шогун и дори и сега има доста могъщи местни родове, които са се залостили зад стените си и отказват да се предадат на моята власт. Тъй че поздравленията са малко преждевременни.
— Не, не, вие сте прекалено скромен — възрази Хидейоши. — Веднага щом навлязохте в Тамба с Хосокава Фуджитака и сина му, родът Камеяма се предаде, значи вече сте пожънали плодове, нали? С интерес наблюдавах вашето превземане на Камеяма и дори Негово Височество ви похвали за това, как надвихте врага и влязохте в крепостта му без да изгубите и един човек.
— Камеяма беше само началото. Истинските трудности тепърва предстоят.
— Животът си заслужава да се живее само когато имаме трудности пред себе си. Иначе няма какво да ни подтиква напред. А нищо не може да е по-радостно от това да възстановите мира в новодареното ви от Негово Височество владение и да го управлявате добре. Та вие сам ще бъдете там господар и ще можете да правите всичко, което пожелаете — завърши Хидейоши.
Изведнъж и двамата почувстваха, че случайната им среща е продължила твърде дълго.
— Е, до скоро — каза Мицухиде.
— Почакайте само за малко — помоли го Хидейоши и внезапно смени темата. — Вие сте учен човек и може би знаете това. Колко от крепостите в Япония имат понастоящем укрепени каменни кули и в кои области са те?
— Крепостта на Сатоми Йошихиро в Татеяма, област Ава, има триетажна кула, която се вижда от морето. В Ямагучи в областта Суо, Оучи Йошиоки също построи четириетажна кула в своята главна крепост. Тя е навярно най-внушителната в цяла Япония.
— И само тези двете ли са?
— Доколкото ми е известно. Но защо питате сега за това?
— Е, днес бях при Негово Височество, говорихме за различни крепостни постройки и господин Мори с жар обясняваше предимствата на каменните кули. Той определено препоръча да включим една в крепостта, която господарят Нобунага ще строи сега в Адзучи.