— Подозирам, че това, което си искал да ми покажеш, Хидейоши, не са нито патладжани, нито тазсутрешна роса. Какво точно би искал от мен да опитам?
— Моля ви да отгатнете, господарю. Аз съм един недостоен слуга и заслугите ми са нищожни, но вие ме издигнахте от прост земеделец до служител, който държи владение от двеста и двайсет хиляди крини. И все пак старата ми майка никога не пропуска да вземе сама в ръце мотиката, да полива зеленчука или да слага тор на кратунките и патладжаните. Всеки ден благодаря за урока, който тя ми дава. Без думи дори, тя ми казва: „Няма нищо по-опасно от това един земеделец да се издигне нависоко и трябва да свикваш, че завистта и укорите на другите идват от тяхното високомерие. Не забравяй миналото си в Накамура и винаги помни милостите, с които те е удостоил твоят господар.“
Нобунага кимна и Хидейоши продължи:
— Нима мислите, че след като имам такава майка, бих замислил по време на похода нещо, което да не е във ваша полза, господарю? Смятам уроците й за свой талисман. Дори когато открито се карам с главнокомандващия, у мен няма притворство.
В този момент един седнал до Нобунага гост се плесна по бедрото и възкликна:
— Тези патладжани са наистина добър подарък. Ще ги опитаме по-късно.
Хидейоши за първи път забеляза, че в стаята има друг човек — самурай, на вид скоро минал тридесетте. Голямата уста на мъжа сочеше силата на неговата воля. Челото му бе изпъкнало, а горната част на носа — възширока. Трудно бе да се каже дали е от селски род или просто с набито телосложение, но блясъкът в очите и лъскавата тъмночервеникава кожа сочеха силна вътрешна жизненост.
— И на тебе ли се харесаха патладжаните на майката на Хидейоши, Канбей? Аз самият много им се радвам — каза Нобунага засмян и после, вече със сериозен глас, представи госта си на Хидейоши.
— Това е Курода Канбей, син на Курода Мутотака, главен служител на Одера Масамото в Харима.
Щом чу това, Хидейоши не можа да прикрие изненадата си. Курода Канбей бе име, което постоянно слушаше. Освен това често бе виждал писмата му.
— Бога ми! Значи вие сте Курода Канбей?
— А вие сте онзи господин Хидейоши, за когото толкова често научавам по нещо?
— Винаги в писма.
— Да, но не мога да погледна на това като на първата ни среща.
— И ето ме сега тук — засрамен моля господаря си за прошка. Боя се, че ще ми се смеете — ето го Хидейоши, онзи, дето господарят винаги му се кара.
И той се засмя със смях, който кара сякаш да забравиш всичко. Нобунага също се засмя сърдечно. С Хидейоши можеше да се смее и на неща, които всъщност не са много весели.
Бързо сготвиха донесените от Хидейоши патладжани и не след дълго тримата мъже весело си пийваха. Канбей беше девет години по-млад от Хидейоши, но с нищо не му отстъпваше в разбирането на съвременните събития или в догадките си кой ще поеме върховната власт в страната. Не беше нищо повече от син на един служител на влиятелен род в Харима, но имаше малка крепост в Химеджи и отрано в своя живот хранеше голяма амбиция. Освен това, сред живеещите в западните области той бе единственият, доловил посоката на времената достатъчно ясно, за да дойде при Нобунага и тайно да му предложи незабавното завоевание на тези земи.
Голямата сила на запад бе родът Мори, чието влияние се простираше над двадесет области. Канбей живееше сред този род, но не бе впечатлен от мощта му. Съзнаваше, че историята на страната тече в едно общо русло. Въоръжен с това прозрение, потърси човека Нобунага. Само по това, вече можеше да се каже, че той не е обикновен мъж.
Казват, че един голям човек винаги ще разпознае друг. При разговора им по време на тази единствена среща Хидейоши и Канбей почувстваха такава силна близост, като че се познават вече от сто години.
Маймунката в поход на запад
Недълго след срещата с Курода Канбей, Хидейоши бе натоварен от господаря си с особена задача.
— Истината е — започна Нобунага, — че бих искал да включа в този поход цялата си войска, но положението още не позволява това. По тази причина избрах теб като човек, когото да облека с пълното си доверие. Трябва да поемеш три армии, да ги поведеш в западните области и да убедиш рода Мори да признае моето върховенство. Това е голяма отговорност, каквато знам, че само ти можеш да поемеш. Ще го направиш ли?
Хидейоши мълчеше. Беше така въодушевен и дотолкова изпълнен с благодарност, че не можа да отвърне веднага.
— Приемам — каза той накрая, дълбоко развълнуван.
Едва за втори път сега Нобунага събираше три армии и ги поверяваше на един от служителите си. Първият беше, когато постави Кацуие начело на похода в северните области. Това предишно начинание обаче не можеше да се сравни с навлизането на запад, толкова важно и трудно осъществимо.