Сред тези имаше един, който изглеждаше да е с превъзходен характер.
— Аз съм Яманака Шиканосуке — представи се той, — от малцината оцелели служители на рода Амако. Досега сме се сражавали редом, но в различни поделения и никога не сме се срещали. Сърцето ми обаче подскочи, щом чух, че настъпвате на запад и аз помолих господаря Канбей да каже някоя добра дума в моя полза.
При все че Шиканосуке бе коленичил с наведена глава, по ширината на раменете му Хидейоши можеше да познае, че е далеч по-висок и широкоплещест от обикновеното. Щом се изправи, мъжът надвиши шест лакътя. Изглеждаше на около тридесет години. Кожата му имаше цвят, подобен на желязо, а погледът пронизваше като на сокол. Хидейоши го погледна за миг, сякаш не успяваше точно да си спомни кой е.
Канбей му помогна:
— Това е човек, чиято вярност в наше време е рядка. Преди е служил на Ямако Йошихиса, един господар съсипан от Мори. От много години показва неизчерпаема преданост и вярност при най-тежки обстоятелства. През последните десет е участвал в различни сражения и бродил от място на място, като нападал Мори с един малък отряд, опитвайки се да възвърне на своя господар неговото предишно владение.
— Дори и аз съм чувал за верния Яманака Шиканосуке. Но какво имахте предвид, когато споменахте, че сме били в различни поделения? — попита Хидейоши.
— По време на похода срещу рода Мацунага, аз се сражавах при връх Шиги редом с отрядите на господаря Мицухиде.
— Били сте при връх Шиги?
Канбей отново се намеси в разговора:
— Тази дълга вярност при такива изпитания била сякаш обезсмислена, щом Амако бил разгромен от Мори. По-късно той тайно помолил господаря Нобунага за подкрепа, при любезното посредничество на господаря Кацуие. Точно в битката при връх Шиги Шиканосука е взел главата на свирепия Каваи Хидетака.
— Значи вие сте повалил Каваи — каза Хидейоши, сякаш съмненията му са се разсеяли и отново погледна към мъжа, този път широко усмихнат.
Хидейоши много бързо показа силата на своите отряди. Двете крепости Сайо и Кодзуки паднаха и до края на същия месец той разгроми съседния род Укита, съюзници на Мори. Такенака Ханбей и Курода Канбей бяха винаги редом с него.
Главният лагер бе пренесен в Химеджи. През това време Укита Наоие постоянно молеше рода Мори за подкрепления. В същото време, той повери на най-храбрия воин на Бидзен, Макабе Харуцугу, отряд от осем хиляди човека, с който този успешно му възвърна крепостта Кодзуки.
— Този Хидейоши в крайна сметка е едно нищо — хвалеше се Макабе.
Запасите на Кодзуки от барут и храна бяха попълнени и бяха пратени нови отряди за подкрепление.
— Предполагам, че не можем да оставим това така — предложи Ханбей.
— Мисля, че не — каза замислен Хидейоши.
След като дойде в Химеджи, той изцяло бе проучил положението в западните области.
— Кого мислиш да пратя? Струва ми се, битката ще бъде ожесточена.
— Шиканосуке е единствената възможност.
— Шиканосуке ли?
— Ти кой мислиш да бъде, Канбей?
Този изрази незабавно одобрение.
Шиканосуке получи заповедите на Хидейоши, подготви през нощта отрядите си и настъпи към крепостта Кодзуки. Краят на годината наближаваше и навън цареше остър студ.
Офицерите и хората на Шиканосуке бяха обзети от същия плам като своя предводител. Зарекли се да сразят Мори и върнат на власт Кацухиса, главата на рода Амако, те бяха хора с най-твърда преданост.
Щом военачалниците на Укита чуха от своите съгледвачи, че техен противник е родът Амако, оглавен от Шиканосуке, бяха поразени от страх. Само звука на това име предизвикваше у тях ужас, какъвто навярно изпитва птичката пред разярен тигър.
И няма съмнение, те се бояха от известията за настъплението на Шиканосуке много повече, отколкото биха се плашили от пряко нападение на самия Хидейоши.
По тази причина Шиканосуке бе най-подходящият човек, когото биха могли да пратят срещу крепостта Кодзуки. В крайна сметка с непоколебимата си преданост и храбростта си той предизвикваше пълно объркване и внушаваше страх, досущ като от разгневено божество. Дори и най-смелият военачалник на рода Укита, Макабе Харуцугу, изостави без бой крепостта Кодзуки, като си мислеше, че ако остане там да даде отпор на Шиканосуке, само напразно ще загуби прекалено много войници.
Докато хората на Шиканосуке влязат в крепостта и известят Хидейоши, че тя е била завладяна без всякакво кръвопролитие, Макабе вече беше поискал подкрепления. Като се обедини с една войска, предвождана от брат му, което правеше войниците им общо между хиляда и петстотин и хиляда и шестстотин души, Макабе потегли напред да отблъсне нападението. Спря сред облак прах на едно равно поле недалеч от крепостта.