Шиканосуке погледна от наблюдателницата.
— Не е валяло от повече от две седмици. Я да ги посрещнем с огън — засмя се той.
Раздели войниците си на две части. Късно вечерта те скришом излязоха от крепостта, като едната от тях накладе огньове откъм подветрената срещу противника страна и подпали сухата трева. Заобиколени от пожарите, силите на Укита бяха напълно разгромени.
Сега в действие влезе вторият отряд на Шиканосуке, който се спусна напред, за да ги доунищожи. Никой не узна колко от неприятелите са загинали при последвалото клане, но вражеският предводител Макабе Харуцугу и брат му и двамата паднаха в битката.
— Допускам, че сега смелостта им ще намалее.
— Не, ще продължат да нападат.
Отрядите на Шиканосуке поеха обратно към Кодзуки и запяха победна песен. От главният лагер в Химеджи, обаче, пристигна вестоносец със заповед от Хидейоши да изоставят крепостта и да се върнат там. Съвсем естествено, по всички редици се понесе вик на бурно недоволство, което завладя дори и главата на рода Амако Кацухиса. Защо да напускат крепост, за чието превземане са се сражавали така яростно — и то разположена на толкова важно място?
— Въпреки всичко, щом това е заповедта на нашия главнокомандващ… — започна Шиканосуке, от когото се искаше и да успокои господаря Кацухиса и отрядите, и да ги отведе обратно в Химеджи.
След връщането, той незабавно се посъветва с Хидейоши.
— Ако мога да говоря направо, офицерите и хората ми до един изпитват недоверие към вашите заповеди. Аз също споделям чувствата им.
— За да запазя нещата в тайна, преди не казах на пратеника причината за отстъплението, но сега ще я кажа на вас. Крепостта Кодзуки беше чудесна примамка, с която да привлечем Укита. Ако сега я изоставим, те със сигурност ще я заредят отново с припаси, оръжия и барут. Сигурно дори ще подсилят гарнизона. И тогава ще ги ударим!
Хидейоши се засмя. Като сниши гласа си до шепот, той се наведе от походното столче и посочи със своето военно ветрило в посока към Бидзен.
— Укита Наоие без съмнение очаква аз за пореден път да нападна Кодзуки. Само че този път той сам ще поведе голяма войска и ние ще го надхитрим. Не ми се сърдете, Шиканосуке.
Старата година свърши. Сведенията на съгледвачите бяха точно според очакванията — Укита вече превозват големи припаси в Кодзуки, началството на крепостта е поверено на Укита Кагетоши, а за защита на стените й са пратени отбрани части.
Хидейоши обкръжи крепостта и нареди на Шиканосуке с десетхилядния му отряд да се скрие в околността на река Кумами.
Между това Укита Наоие, който замисляше тайно да нападне съвместно с гарнизона на крепостта войската на Хидейоши, лично поведе от Бидзен армията си.
Примамката бе сложена. Щом Наоие нападна Хидейоши, Шиканосуке връхлетя върху него като вихър и разби войската му на късчета. Самият Наоие едва успя с бягство да спаси живота си. След като се справи с Укита, Шиканосуке се присъедини към Хидейоши за общо нападение на крепостта.
Хидейоши атакува укреплението с огън. В пламъците вътре намериха смъртта си толкова много хора, че следващите поколения нарекоха мястото „Адската долина“
— Този път няма да искам от вас да изоставяте крепостта — каза Хидейоши на Амако Кацухиса. — Пазете я добре.
След като очисти Таджима и Харима от противника, Хидейоши победоносно се завърна в Адзучи. Остана там по-малко от тридесет дни, след което през втория месец отново да потегли на запад.
През време на този промеждутък западните области бързо се подготвяха за война. Укита Наоие прати на Мори спешно известие:
Положението е тежко. Това не е въпрос, който да засяга само областта Харима. Понастоящем Амако Кацухиса и Яманака Шиканосуке с подкрепата на Хидейоши са заели крепостта Кодзуки. Победата им ще има сериозни последствия, които родът Мори не може да си позволи да пренебрегне. Какво друго може да е това, ако не първа стъпка на отмъстителния и разгневен Амако, който бе сразен от рода Мори, към възвръщане на неговите загубени земи? Не трябва да пренебрегвате онова, което става. Вместо това още сега пратете една голяма войска и ги унищожете. Ние, Укита, ще бъдем в първите редици и ще ви се отплатим за многото някогашни услуги.
Най-доверените военачалници на Мори Терумото бяха синовете на неговия дядо, великия Мори Мотонари. Бяха известни като „Двамата чичовци от рода Мори“. И двамата бяха наследили достоен дял от дарбите на баща си. Кобаякава Такакаге бе мъж с дълбока мъдрост, а Кикава Мотохару — твърд, добродетелен и даровит.