— Сега, защо искате да постъпите така? Най-малко, защо искате да си тръгнете, преди да сме се срещнали с господаря Нобунага?
— Вече не ми се иска да се срещам с него.
За първи път и с израза, и с думите си Наоие показа наяве своите чувства.
— А и мисля, че господарят Нобунага също не желае да се среща с мене. Освен това тук е неприятелска област, с която нищо не ме свързва. Навярно и за двама ни ще е по-добре, ако веднага си тръгна.
— Това ще накърни моята чест.
— Някой друг ден ще дойда да ви благодаря както подобава за вашето отношение към мене, господарю Хидейоши. И няма да забравя добрината ви.
— Моля ви, останете още една нощ. Не мога да понеса да гледам как двата рода, които събрах на мирни преговори, изведнъж отново стават врагове. Господарят Нобунага отказа днес да ни приеме и той има своите основания за това. Нека се видим довечера отново и аз ще ви ги обясня. Сега точно се връщам в жилището си, за да сменя тези дрехи. Почакайте ме, преди да започнете вечерята си.
Наоие нямаше как да постъпи, освен да почака до вечерта. Хидейоши се преоблече и се върна в храма. Докато вечеряха, те разговаряха и се смяха и когато свършиха, Хидейоши отбеляза:
— Е, добре. Обещах да ви кажа защо господарят Нобунага е така недоволен от мене.
И той заговори, сякаш току-що се е сетил за това. В желанието си да чуе обяснението на Хидейоши, Наоие бе отложел своето заминаване. Сега бе цял в слух.
С непревзета искреност Хидейоши обясни защо самоволно сключеното от него споразумение е разсърдило Нобунага.
— Нелюбезно е да говоря така, но и двете области Бидзен и Мимасака рано или късно щяха да станат владение на рода Ода. Така че, в действителност не беше необходимо да сключваме сега с вас мирен договор. Но ако господарят Нобунага не срази рода Укита, той не би бил в състояние да раздели земите му между своите пълководци като награда за бойните им заслуги. Освен това, непростимо бе, че дори не попитах за разрешение Негово Височество. Ето защо той е толкова ядосан.
Докато говореше това, се смееше, но понеже в думите му нямаше и капчица лъжа, истината излизаше наяве дори иззад чистосърдечната му усмивка.
Наоие бе като потресен. Зачервеното му от сакето лице изведнъж пребледня и кръвта се отдръпна от него. Той обаче не се съмняваше, че Нобунага разсъждава точно по този начин.
— И сега господарят е в лошо настроение — продължи Хидейоши. — Не иска да ме приеме, нито пък иска да се срещне с вас. Веднъж взел такова решение, ще остане непреклонен. Безпомощен съм и се чувствам ужасно заради вас. Залогът, който ми дадохте, още не е получил одобрение и аз не мога да сторя нищо, преди той да е бил скрепен с червения печат на Негово Височество. Ще ви го върна, тъй че свободно да можете да прекъснете отношенията си с нас, да отмените договора и утре сутринта бързо да се върнете обратно в Бидзен.
С тези думи Хидейоши извади писмото на Наоие и му го подаде. Този обаче спокойно се взираше в трепкащата светлина на лампите и отказа дори да се докосне до документа.
Хидейоши продължи да мълчи.
— Не — каза Наоие, като внезапно наруши тишината.
В учтив жест той прилепи дланите си една към друга.
— Ще ви помоля отново да сторите всичко по силите си. Ако обичате, бъдете мой застъпник пред господаря Нобунага.
Този път държанието му беше като на човек, предал се в нечии чужди ръце с пълна смиреност. Досега, изглежда, отстъпваше единствено заради силните доводи на Курода Канбей.
— Добре. Щом имате такова доверие в рода Ода — каза Хидейоши, кимна отсечено и се съгласи да поеме задължението.
Повече от десет дни Наоие стоя в храма Соджицу в очакване на изхода. Хидейоши побърза да изпрати вестоносец в Гифу с мисълта, че Нобутада може донякъде да успокои баща си. Този по начало имаше някаква работа в столицата и скоро след това тръгна за Киото.
Тогава Хидейоши, придружен от Наоие, се срещна с Нобутада. Накрая, при застъпничеството на последния, Нобунага се смили. По-късно на същия ден клетвата бе скрепена с червен печат и като скъса напълно своите връзки с Мори, родът Укита стана съюзник на Ода.
Само седем дни по-късно обаче, дали просто по случайност или от страх да не пропусне удобното време, един от пълководците на Нобунага, Араки Мурашиге, измени на своя господар, премина в лагера на врага и право пред нозете на Ода развя знамето на метежа.
Измяната на Мурашиге
— Лъжа е! Трябва да е лъжа!
Отначало Нобунага не можеше да повярва. Когато в Адзучи до него стигна вестта за бунта на Мурашиге, първата му мисъл бе, че това не е вярно. Сериозността на положението обаче бързо се потвърди, щом двама от старшите служители на Мурашиге, Такаяма Укон от Такацуки и Накагава Себей от Ибараги, се позоваха на своя нравствен дълг и като последваха господаря си, вдигнаха знамето на бунта.